Визионерът Доган. Политически коментар от проф. Кръстьо Петков

Кодът на бъдещето за ДПС

Ако рейтингът на политиците се мереше не по емоционална, а по професионална скала, Ахмед Доган щеше да оглави класациите през декември 2009 г. /с опция да остане на върха и през 2010 г./. Събитието, което го поставя на на върха, е Националната конференция на ДПС; катапултът е неговото стратегическо слово пред делегатите и гостите на висшия форум на турската етническа партия.

Докладът на Председателя Доган не е рутинен отчет за свършеното през изтеклите 4 години /при еднолично партийно управление уставните изисквания са непотребни/. Нито пък е завещание /послание към наследниците на трона , въпреки намеците в навечерието на конференцията, политическият доайен на БГ-прехода не напусна кормилото на партийната власт. В своя едночасов политико-философски трактат, прочетен пред смълчаната зала, Ахмед Доган предложи:

  • дебат за националната визия на България /каквато липсва и до днес, 20 години след краха на тоталитарния режим/;
  • преосмисляне и преоценка на политико-икономическите резултати от прехода;
  • европейска опция за т.нар. български етнически модел;

Едва ли е нужно да припомням, че нито една парламентарно представена партия - колективно или чрез своя лидер - не се издигна до равнището на стратегическото говорене /всъщност-монолог!/, грижливо подготвено в политическата кухня на ДПС. БСП затъна в тресавището на лидерските междуособици. НДСВ се раздели със своята икона: Симеон. ГЕРБ, преживяващ властова треска , отложи своя конгрес за по-добри времена. Атака се разцепи. РЗС беше уцелена с приятелски изстрел...

Жалко! Защото именно сега е моментът за реконцептуализация на доминиращата политическата доктрина на 20 годишния български преход. Тази доктрина е изградена върху групова омраза, политически конфронтации , подражателски икономико-социални реформи и поколенческа безизходица. Доган не пропусна политическия момент, въпреки че е в опозиция. И направи стратегическа заявка за връщане в изпълнителната власт - след време и по друга, обиколна пътека.

Какво съобщи от трибуната политикът-философ?

Послание първо. Българският преход бил изпълнен с верижни събития от две паралелни битки: едната е илюзорна /сблъсък на идеологии/; другата е реална и прагматична /преразпределение на икономическите ресурси/.

Рицарите на първия, идеологическия поход са споменати с разбираеми сантименти - на първо място д-р Желев, автор на идеята за българската нежна революция... За инструменталната роля на Андрей Луканов в драматичните събития с връщането на имената и конституирането на ДПС като етническа партия - нито дума!

Ораторът никога не е разбирал от макроикономика, което е обяснимо при неговите природни дарби и философска образованост. Но за сметка на това е професионално убедителен в политически калкулации: кой е спечелил и кой е загубил от приватизационни сделки, бюджетни разходи, външни инвестиции /най-вече, от европейски финансови програми/.

Изводът е: ако ДПС беше извън системата на властта и се занимаваше с правозащитна романтика, днес нямаше да контролира ключови сегменти от националната икономика. За това постижение следовниците и хранениците на Доган трябва да му издигнат още приживе паметници - като на същински съвременен Ататюрк.

За другото постижение: обедняването на народа и на турския етнос, безпрецедентното социално неравенство в България през осемте години управление на ДПС нека се произнесат избирателите. Такъв е законът на демокрацията, на който се кланя и Доган...

Послание второ. Преходът се е състоял /и е бил европейски в своя завършек/ благодарение на ДПС /разбирай Доган/ и Симеон. Бившият монарх бил „натоварен” със свръхочаквания и личностно идентифициран с европейската идея /апропо, длъжността „цар-премиер” е заимствана по-скоро от ориенталско-азиатската, а не от модерната европейска практика/.

Всичко добро, случило се на българите през първото десетилетие на 21 век - членството в НАТО, приемането в ЕС, покачването на инвестиционния индекс и икономическия растеж, мирният преход се дължало на политическия опит на ДПС и на персоналния имидж на ексмонарха.

Без колебание Доган определя двете поредни правителства, работили под контрола на ДПС, за успешни. Кой от двамата премиери –негови заложници: Кобургготски или Станишев е бил по-добър в пърформанса, не е ясно. Но за балансьорите във властта тази оценка не е важна. Проблемът на аналитика Доган е как да се обясни парадокса: успешни коалиции-изборни провали!

На помощ идва комуникационната стратегема. Казано на достъпен език, нямало кой да обясни на хората, че щом държавата /разбирай властващата политическа класа/ просперирала, и те трябвало да се чувстват добре. Те - хората - били оставени на самотек /а между тях властвали завистта и недоверието, които повдигали „адреналина на недоволството”!/. Разни неясни агенции приватизирали комуникацията между управляващи и управлявани. И така се стигнало до тотално разрушаване на доверието на гражданите към институциите и властта /този социологически извод е напълно коректен/;

Послание трето. ДПС още в началото било изправено пред дилема: да продължи ли да съществува като правозащитна организация или да се трансформира в партия. Изборът преди 20 години бил направен в полза на втората опция.

Защо? Доган и досега нямал еднозначен отговор на риторичния въпрос, който си задава! Еднозначен отговор може и да няма, но многозначен съществува. Той е регистриран в паметта и съвестта на основните политически актьори от онова време, което лидерът на ДПС определя като „мътно”. Само че днес е още рано и вероятно твърде неудобно да се разкрие докрай истината как, въпреки конституционната забрана, една етническа партия беше не само регистрирана, но и легитимирана като „демократично” лице, неизбежен балансьор и европейски гарант на посттоталитарна България!

За разлика от началната политическа мътилка, бъдещето пред ДПС било ясно: напред към европейска модернизация на целите, инструментите и нравите в политиката и икономиката. Тук на рожбата /партията/ на Доган, опряла се на либералните ценности и кадрово подмладена, с неколкократно по-висок управленски капацитет и доминиращо медийно влияние, се отрежда лидерска роля.

Само че маршрутът, по който ще се движи българската нация, не бил пряк и не водел на Запад. Прогнозата на Доган е, че не само България, но и целокупна Европа вкупом щели да се запътят към Ориента. „Защото в Чаннаккале на Дарданелите е заложена новата историческа матрица на новата толерантност и на новата европейска идентичност: това е философията на синтеза на ценностите и културите. Именно тук е ключът и изходът за спасяването на новият глобален мултикултурен свят”/край на цитата/.

Кодът на Доган

Разбрахте ли сега къде се пази кода за бъдещето на ДПС, България и ЕС? Не в Брюксел, Париж или Берлин, а в В Турция, на стотина километра от южната граница на България. Европейските либерали не реагираха на геополитическата стратегема на Доган; ЕНП и ПЕС-бастиони на европеизацията на политиката, също не се произнасят. Което значи, че Доган няма шансове да капитализира своята етнополитическа рожба- т.нар. Български етнически модел - в европейски контекст.

Учудващо обаче е мълчанието на политици, държавници и водещи коментатори у нас, които със сигурност са чули или прочели стратегическата политическа реч на Доайена. Не реагираха публично - с изявление или коментар - нито управляващите, нито опозицията, нито президентът. Мълчи и АТАКА, което поставя под въпрос водещата и роля в националистическия вектор.

Част 2

Поставил жалоните и посочил кода за успеха на следпреходна България, останал без равностойни политически опоненти на националната политическа арена, Ахмед Доган е в правото си да се заеме с решаване на тактическите задачи на опозицията. И тук е сам - друга структурирана и влиятелна опозиционна сила няма. Което повишава неговата политическа тежест! Доказателство са зачестилите бунтове на недоволните от етнически смесените региони и опашката от желаещи да разговарят с обитателя на Сараите.

Проблемът му днес е как да изведе ДПС от изолация, без да нажежава до червено етническото напрежение. Бъдете сигурни, че изходът ще бъде намерен още през зимата, докато се трупа социално недоволство, все още възпирано чрез традиционния за българина страх от властта. Доган няма интерес да е водач на недоволните, но с готовност ще подкрепи всеки, който би му помогнал да се завърне по обиколната пътека в изпълнителната власт.

Като какъв? Естествено, като балансьор!Любимата му роля, която изпълнява, съчетавайки трите си качества: на политик етно-либерал; свободно практикуващ философ; демократ, но боец по принуда.

Вместо заключение

Прибягвам към заместители на обобщаващата част на политическия коментар, защото той е с отворен край. Към трактата-равносметка на делото на Ахмед Доган, ще се връщаме отново - всеки път, когато на политическата сцена се случват събития, закодирани в неговите изказвания, витиевати по стил и често измамни за повърхностния читател. Специално внимание и отделен анализ заслужават:

  • Реалната архитектура на българската национална визия;
  • Енергийната стратегия на България;
  • Провалите на левия и десния проект;

Към тези и други теми и послания в речта на Доган ще се върна в най-скоро време!

- - - - - -

Предлагам на онази част от читателската аудитория, която е склонна към самостоятелен размисъл и анализи, подбран речников/помощен апарат за разгадаване на Догановия код:

Ключови фрази и думи:

  • акуширане;
  • антитеза;
  • балансьор;
  • двуполюсен модел (”моделът Жан”/”моделът Иван”)]
  • „Демокрацията се ражда в хибриден и капсулиран вид”;
  • дясно-центристки вектор;
  • европейска /идея/ ценност;
  • етническа карта;
  • етно-религиозна идентичност;
  • индекс на доверие;
  • инвестиционен бум;
  • коалиционна формула;
  • командно-административна технология;
  • консенсусен политически проект;
  • либерален вектор;
  • лидерска партия;
  • медии/четвърта власт;
  • национализъм;
  • обективна неопределеност;
  • партийна приватизация;
  • партийни фирми;
  • патриотична авантюра;
  • политическо табу;
  • популизъм;
  • посткомунистически пазарен модел;
  • преход;
  • средна класа;
  • статукво;

Чуждици:

  • аналитична оптика;
  • артикулация;
  • виртуална реалност;
  • външно месианство;
  • имиджология;
  • идеологема;
  • имунна / партийна система;
  • квазимодел;
  • маргинализация на политиката;
  • миксове /в политиката/;
  • модернизъм / постмодернизъм;
  • политически синдром;
  • политическо сканиране;
  • политическа холограма;
  • рефлекторна реакция;
  • ценностен фундамент;

Премълчани теми и имена:

  • ГЕРБ и неговото управление; Премиерът Бойко Борисов;
  • Президентът и неговата о/позиция на едноличното/еднопартийно управление;
  • Партийните обръчи от фирми;
  • Следствените функционери на ДПС;
  • Корупционните мрежи при тройната коалиция;
  • Изборите, купуването на гласове и бюлетините от Турция;

Анализът е написан специално за сайта Българи
http://www.bolgari.net/
Публикуван е на 30-12-2009