Естествено, че двуседмичните обсади по южната ни граница не са епизоди от класическа война, която носи човешки жертви и материални разрушения. Но конфликт, при това силов, предизвикващ болезнени хуманитарни последици и финансови щети, несъмнено има. Както при всеки военен сблъсък се редуват настъпателни и отбранителни действия; окупират се територии и се държат заложници; водят се неуспешни преговори за примирие.
Войната не е обявена, но не е и изненада, защото е буквално повторение на операцията от миналия януари. Принципният въпрос е: как да се прекрати офанзивата - с гаранции, че няма да се повтаря в бъдеще?
За съжаление, българската страна е разделена в отговорите на този въпрос. Политици и дипломати разчитат на вмешателство от ЕС; бизнесмени и посредници, заинтересовани от поддържане на бон-тон спрямо гърците, издигат призиви за добросъседство; войнстващи патриоти приканват към ответни блокадни действия през активния туристически сезон.
Няма съмнение, че гръцката страна усеща националното разединение и слабостта ни като държава. Иначе нямаше да затворят безпощадно стратегически важен транспортен коридор за България, но да поддържат трафика на запад и изток, където са основните товаропотоци на Гърция; да прилагат без притеснение метода на т.нар. дива стачка, при която националните и европейски правила за протестиране не важат.
Ситуацията се усложнява от обстоятелството, че Европейската комисия, хваната ”в крачка” /старата си отива, новата не е избрана/ не желае да изпълни присъщата й арбитражна и санкционираща роля.
Имаме ли шанс като държава да принудим южните съседи да се откажат от агресивните методи за защита на иначе справедливата социална кауза на гръцките фермери ? Според мен-да! Стига да действаме със самочувствие на равноправни европейци, с аргументи на икономически ощетена страна и с умело ползване на уроците от подобни казуси в други региони на ЕС.
Първата крачка вече е направена. Сегашното правителство, за разлика от мекушавите си предшественици си, веднага поиска компенсации.Дори изчисли колко ще са те, разчитайки, че блокадата ще продължи два-три дни. Паралелно с тези ходове премиерът Борисов направи зрелищно посещение на граничния пункт „Кулата”, възприето от негови критици като пиар акция.
Но ефектите от премиерския десант не се изчерпват само с медийните новини. Важно е личното съприкосновение с протестиращите и техните заложници, което може да послужи като предимство в зародилия се междудържавен спор.
Споровете в цивилизованите европейски страни като правило се решават без сила - по съдебен или извънсъдебен път. Вторият път е почти извървян. Да се надяваме /както ни съветват експерти/, че европейските правни норми и механизми за принуда действали автоматично, би било доста наивно. Все пак живеем на Балканите, а не в Скандинавия.
В еврорегионите, където на практика е постигнато върховенство на закона, нямат навика да бягат от съдебните процедури. Нормално е ощетените да съдят нарушителите, за да ги принудят да платят всяка материална /финансова загуба и да компенсират пропуснатите ползи.
Такава би трябвало да бъде и печелившата стратегия на България за спиране на необявената транспортна война от южните съседи: днес и в бъдеще. Имам предвид два вида съдебни процедури: едната е чрез местни искове в гръцките съдилища, заведени от физически лица /български водачи на транспортни средства/ срещу директните нарушители; втората е в Европейския съд. За което правителството вече се готви / и не бива да допуска да бъде разколебавано/.
За да подкрепя това намерение, предоставям чрез „Стандарт” на правителствените експерти обемистото постановление на European Court of Justice /12 юни, 2003 г./ по аналогичен казус.
Страните по делото, водено в Европейския съд са: ищецът Еужен Шмидбергер - представител на транспортно сдружение от Германия; ответникът е държавата Австрия, член на ЕС. Спорът е решен в полза на пострадалите от трансгранична блокада на австрийска магистрала, спряла за 30 часа пътници и превозвачи от половин дузина страни на ЕС.
Аргументът на Европейския съд е, че въпреки законно разрешения от австрийските власти протест, акцията е проведена в нарушение на европейските правни норми.
На делото са присъствали представители на Германия, Италия, Финландия, Холандия и-забележете - Гърция! Всеки от тях е застанал в защита на правата на своите граждани, допринасяйки за осъждането на Австрия. Както се казва: ”Дружбата си е дружба, но сиренето /както и узото/ са с пари”!
Нека да сравним двете ситуации. Австрийската блокада е десет пъти по-кратка от гръцката; била е предшествана от пресконференция и нарочни предупреждения към немските туристи да се въздържат от пътуване /пълен контраст с подхода на гръцките фермери/; проведена е по правилата, утвърдени за групови протести в Австрия /”стачниците” в Гърция процедират срещу правилата/.
Европейското дело се проточва три години и съдът се произнася чак на петата година след блокадата. Но потърпевшите не се отказват и преследват упорито правдата, знаейки, че ако спечелят, ще сложат бариера пред бъдещи произволни нарушения на европейския принцип за свободно движения на хора и стоки.
Въпреки всички обструкции и смекчаващи вината обстоятелства Австрия губи едно емблематично дело. Германия, неин приятел и съсед, застава зад своите сънародници.
Съветът, който получих от експерти в Брюксел по повод на миналогодишната гръцка блокада беше: ползвайте съда - в Гърция и тук, в ЕС. Тогава правителството в София не защити националните автопревозвачи. Затова през тази зима, по същото време и на същото място, войната започна отново...
Кой знае, може би в цялата тази история няма случайни неща. Защото българският автотранспорт е един от малкото конкурентни браншове в Европа. Не е ли този факт скритият дразнител за непонятната пасивност на гръцкото правителство в една бедствена обстановка!
-------------
Eugen Schmidberger, Internationale Transporte und Planzüge
and Republik Österreich, after hearing the oral observations of Eugen Schmidberger, Internationale Transporte und Planzüge, represented by R. Schneider; the Republic of Austria, represented by A. Riccabona; the Austrian Government, represented by E. Riedl, acting as Agent; the Greek Government, represented by N. Dafniou and G. Karipsiadis; the Italian Government, represented by O. Fiumara; the Netherlands Government, represented by H.G. Sevenster, acting as Agent; the Finnish Government, represented by T. Pynnä, acting as Agent; and the Commission, represented by J.C. Schieferer and J. Grunwald,
acting as Agent, at the hearing on 12 March 2002,
June 1998 to 15.00 hrs on Saturday 13 June 1998 on the Brenner motorway (A13), resulting in that motorway being closed to all traffic on the section from the Europabrücke service area to the Schönberg toll station (Austria
Considering that that demonstration was lawful as a matter of Austrian law, the Bezirkshauptmannschaft decided not to ban it, but it did not consider whether its decision might infringe Community law.
THE COURT,
in answer to the questions referred to it by the Oberlandesgericht Innsbruck by order of 1 February 2000, hereby rules:
The fact that the authorities of a Member State did not ban a demonstration in circumstances such as those of the main case is not incompatible with Articles 30 and 34 of the EC Treaty (now, after amendment, Articles 28 EC and 29 EC), read together with Article 5 of the EC Treaty (now Article 10 EC).
Статията е публикувана във в. Стандарт на 29-01-2010 г.
