/Международен обзор/
Времето за следновогодишни прогнози не е свършило. Още повече, че 2012-та е посочена в календара на маите като година последна за сегашния свят. А за бъдещия?
Тук очакванията на професионалните футуролози варират драстично: от инерционен оптимизъм до разтърсващ апокалипсизъм. Но контекстът, в който се тълкуват прииждащите събития, е доста сходен. Почти всички пророци виждат Новия свят през призмата на три глобални явления: КРИЗАТА, ПРОТЕСТИТЕ И ГЕОПОЛИТИКАТА.
Коментари на независими експерти
В навечерието на 2012 г. получих интересни коментари и анализи от читатели на "Блог на проф. Кръстьо Петков". Отделно по електронната поща ми бяха изпратени мнения за изминали и предстоящи политически и икономически събития. Има и неподписани становища по горещи теми от българското всекидневие.
Изобщо, открито и анонимно в социалните, интернет базирани мрежи, кипи оживен дебат. За мен той е поучителен, независимо, че част от застъпените позиции изглеждат крайни и неприемливи, други отчайващо скептични, трети-с явни симптоми на наранена интелектуална гордост.Но както се знае, до Истината се стига по различни пътища.
Публикувам част от коментарите- като прелюдия към подготвяната от мен статия "Години на криза-година на революции". Статията ще бъде публикувана в блога след новогодишните празници.
Проф. Кръстьо Петков
Подтикът да напиша настоящото обширно есе е една поръчка от европейска фондация да представя накратко: как гледат българите на кризата в Гърция и Еврозоната и на идеята за засилване на икономическата координация в общността. Подготвих исканите шест страници, за което се наложи да прегледам значително количество български и чуждестранни коментари. После реших да публикувам своите записки, придържайки се към един популярен жанр: социологическата есеистика. Направих го не само от съображения за достъпност на изказа, но и заради потребността от синтез на разнообразните мнения, които ползвам в анализа.
Давам си сметка, че крайните /служебно мотивирани/ потребители на подобни анализи: българските топ-десижънмейкъри, не обръщат внимание на чужди становища. В епохата на шоу-политиката на мода са дирижираните медийни изяви, пресиращи ежечасно изпадналите в перманентен стрес поданици; при един авторитарен режим техният брой е силно ограничен /лесно може да се изчиси по формулата 1+2: Едноличен Началник и двама васали-Финансист и Полицай/.
Но винаги е имало умни и проницателни читатели, които не приемат безалтернативните сценарии. На тази интелигентна публика разчитам, за да се поддържа огъня на публичните спорове. Особено, когато от тях зависи какъв избор може да направи една малка и традиционно зависима нация като българската, когато нейният общ дом-Европа, е пред разпад...
* * *
Статията е съкратен превод от оигиналния текст, публикуван в "Other News"/11.11.2011/
Ако подобна статия се напише за българската ситуация, подходящото заглавие би било "Как България не избегна икономическата криза и увеличи глада".Бразилските национални водачи от движението на Лула да Силва намериха своята успешна национална траектория за преход, икономически просперитет и ограничаване на бедността.
Ние, българите, имаме кръвна връзка със сегашния държавен глава на Бразилия Вилма Русеф, но извън ритуалните разговори с нея при неотдавнашното и посещение у нас, не чухме да сме заимствали опит, да сме договорили ноу-хау и ресурси за насърчаване на българския растеж и намаляване на българската бедност. За сметка на това се прочухме в Европа и света, прилагайки "уникалната" програма на тандема Дянков-Борисов: "Чрез мизерия към растеж"/Проф. Кръстьо Петков/
Публикувам статията на Доц.д-р Димитър Стефанов, преподавател в Стопански факултет на СУ "Кл. Охридски" , излязла преди това в сайта "Медиапул".За един ден статията е видяна от над 1600 читатели-факт, който сам по себе си говори за актуалността на темата. Моят първи кратък коментар е даден в края на статията...
-------------
ДО ГРЪЦКИ СЦЕНАРИЙ СЕ СТИГА НЕ САМО С ГОЛЕМИ РАЗХОДИ НО И МАЛКИ ПРИХОДИ
Публикувам едно интересно писмо от г-н Асимис, който следи отблизо събитията в Гърция през последните две години и тяхното медийно отразяване в България. Моята досегашна кореспонденция с него, както и личният ни разговор по темата за причините за гръцката хиперкриза ме убедиха, че той е личност с ясна гражданска и професионална позиция и има критичен поглед към българските медийни и експертни коментари за причините, които доведоха Гърция до ръба на финансовия фалит. Отличното владеене на български език от г-н Тасос улеснява нашето пофесионално общуване.
Авторът на писмото поставя в упор два въпроса, които имат пряко отношение към политическата ситуация и свободата на медиите в България, Гърция и ЕС:
първо, движещите сили на масовите протести в Гърция не са класическите политически и синдикални организации, а гражданите, самоорганизиращи се в групи и движения за натиск върху политическия елит, олигархията, международните финансови и банкови институции-истинските виновници за безпрецедентната криза в южната ни съседка;
-недоволството на младото поколение се представя от повечето медии като неоанархизъм. Което е обяснено при очевидната корпоративна и елитаристка зависимост на вестниците и телевизиите. Факт, който вече среща съпротивата на протестиращите и неизбежно губи в конкуренцията със социалните мрежи /последните днес са територията на свободното слово, а не монополната преса и комерсиалните ефирни медии/;
Като че ли социалната революция в Европа припламва-този път водена от младото интернет поколение! Къде е то в България-това е стратегическият въпрос за съдбата на гражданското общество у нас?
Моето три-седмично посещение в САЩ е четвърто поред пред последните 21 години.
През септември 1990 г. бях на 30-дневно лекционно турне във водещи американски университети;второто гостуване беше във връзка с придобилия известност "Царски бал в Ню Йорк", организиран от Августин Пейчинов в навечерието на 1992 г./тогава беше първата ми среща на живо с ексмонарха Симеон/;третото пътуване по покана на Държавния департамент се състоя в средата на 90-те години, когато група български политици бяхме на "study visit", за да се запознаем с местното управление.
След 15 годишно прекъсване съм отново отвъд океана-този път по покана от Университета в Илинойс/Урбана/, да говоря пред студенти и преподаватели за промените в нагласите и поведението на гражданите на ЕС-в контекста на разширяването и икономическата криза. Ангажименът ми е свързан с т.нар. цикъл "Distinguished lectures", провеждан от Центъра за Източна Европа, Русия и Евразия, с директор проф. Ричард Темпест.
Имах и поредица участия в специализирани семинари за студенти, изучаващи европеистика.Срещите и разговорите с тях бяха оживени,преминаваха в доста откровен тон и при неподправен интерес от страна на аудиторията. Принципно не се различаваха от беседите с мои студенти в България. И все пак, имаше нещо различно-американско и космополитно-в тематиката и фокуса на задаваните въпроси. Като прибавим и дългите разговори в семейства на българи от старата имиграция,с колеги от академичните среди, както и с политици и случайно срещнати граждани, у мен се оформи една пъстра и богата картина от впечатления за днешна Америка.
Позволявам си да ги споделя с читателите на блога, без претенции, че са достатъчно пълни и обективни. Както при всички аналитични рефлексии, субективният нюанс в оценките не може да се скрие.
Вчера от щаб-квартирата на МВФ във Вашингтон разпространиха прес-съобщение за стартирането на нов-антикризисен инструмент "Precautionary Credit Line (PCL)".
България миналата година изпусна добър шенс да се възползва от ресурс за преструктуриране на икономиката и туширане на негативните последици от рецесията, предлаган чрез друга кредитна линия "Flexible Credit Line (FCL)" От нея се възползваха само Колумбия, Мексико и Полша. Позитивните ефекти за полската икономика са вече налице!
Публикуваме писмото, връчено от проф. Кръстьо Петков на Президента Георги Първанов.
Писмото, връчено на 6 юли т.г., е относно „Опасното продължаване на икономическата криза и рисковете и предизвикателствата, пред които е изправена финансовата и банковата система на България”.
Писмото е подписано от редица видни български учени и анализатори, сред които проф. д-р Димитър М. Иванов, Рачо Петров, проф. д-р Кръстьо Петков, проф. Боян Дуранкев, доц. Димитър Стефанов, доц. Петя Шопова, Духомир Минев, д-р Николай Радулов.
