Банките дестабилизираха икономиката, като надуваха кредита, а сега - като го свиват и оскъпяват
Не е достатъчно да се вдигне рейтингът на страната, за да паднат лихвите, казва финансовият експерт Любомир Христов
Медиапул,10.01.2012
----------- * * *
Препечатвам от сайта на Любомир Христов два актуални коментара по горещите теми за:
- банкирането в джунглата "България";
- защита на потребителите от финансови злоупотреби /в същата джунгла/;
Това констатира лидерът на СДС Мартин Димитров, цитиран от в-к “Труд”. Досетливите ще си спомнят, че това става с активно-агресивната подкрепа на самия Мартин Димитров. Миналия май той стана знаменосец и вносител на поправка в Закона за потребителския кредит, с която се даде възможност на банките да се “разпищолят” като променят лихвите по вече отпуснати кредити по “собствена методология”. Т.е. първо хващат шаран на въдицата, а след това му вдигат лихвата едностранно, по собствено усмотрение и инициатива. Така Димитров нареди банките сред другите “разпищолили се монополи в момента [които си] вдигат цените, правят каквото си искат, с всички цени”. Това не е позволено нито в Европейския съюз (Румъния), нито извън него (Турция)*.
Затова и плащаме едни от най-високите лихви в Европа!
След като публикувах няколко статии и коментари по повод на дълговата криза в еврозоната и последиците за българската финансова и банкова система, тази гореща тема продължи да бъде в центъра на икономическия дебат в Европа и САЩ. Но не и в България!
Защо мълчат икономическите и финансовите журналисти във водещите медии у нас? Защо прекъсна дискусията сред т.нар. пазарни фундаменталисти? Къде са БНБ и МФ в този критичен момент? Това са въпроси, които изглежда не интересуват българския политически "елит".Той /"елитът" / е зает са предизборни делници и протяжни празници.
Има и изключения: експерти от университетски среди и коментатори на малкото останали свободни медии, на които не е безразлично как кризата в еврозоната и прибързаното съгласие за присъединяване на България към Пакт "Евро плюс" ще се отрази на националните икономически и социални интереси. Техни виждания и писма ще намират място в блога с предимство!
По-долу публикувам писмо на мой колега, главен асистент, предизвикано от публикация във "Файненшъл таймс".На тези, които биха искали да се запознаят с гледната точка на един български финансов експерт за дълговата криза в Гърция, препоръчвам статията на Емил Хърсев, д-р ик.н.: "Еврозаговор в петък, след пет", публикувана във в. "Сега" /9 май, 2011 г./.
“Омбудсманът препоръча на министъра на финансите и на управителя на БНБ да предприемат действия за защита правата на потребителите на услуги, предоставяни от банките”, съобщава интернет страницата на институцията на 2 март т.г. Омбудсманът намира несъответствия в законовата уредба и най-вече в Закона за потребителския кредит, с неговата дефиниция на “референтен лихвен процент” и изискванията към “методологията” на неговото определяне. Да припомним – кредиторът може за съчинява тази “методология” (§6, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗПК). Омбудсманът намира, че “възможността да се променят едностранно договорите за кредит, без обективни критерии за условията на тези промени, поражда съмнение за противоконституционност” и отправя препоръки към министъра на финансите и управителя на БНБ.
Все повече тази страна не се управлява и няма посока. Няма макроикономическа политика, има украсяване на витрината и стремеж нещата да изглеждат добре според маастрихтските критерии. Бюджет 2011 е бюджет менте. Той не решава нито един проблем, а само покрива и прикрива дефицитите и проблемите, заяви пред ГЛАСОВЕ икономистът Любомир Христов. И още: Балансът на интересите на различните социални групи у нас не се обсъжда, нито се постига в Народното събрание, а на някакви измислени тристранни комисии, под натиск от улицата, с викове и крясъци. Проблемът е чисто политически, тъй като на практика ние въобще не сме парламентарна република. Ние сме министър-председателски протекторат на монополи – на монополите в енергетиката, на монополите в комуналните услуги, на монополите на мобилните оператори, на монополите в банковата система. И докато търпим това и не реагираме по начин, по който да не може да бъдем игнорирани, това ще продължава.
Визитка: Проф.Кръстьо Петков е роден на 18 ноември 1943 г. Завършил е ВИИ, специалност "Политическа икономия". Работил е в института по труда, в профсъюзния институт. От 1990 до 1997 г. е председател на КНСБ. После създава Обединения блок на труда. През 2009 г. заедно с икономиста проф. Димитър Иванов създават Национално гражданско експертно сдружение „Глас”, на което Петков е управител.
- Проф. Петков, според вас кой е най големият проблем на държавата в момента?
- Дълговият. Всеки дължи някому пари. Няма изряден платец, в това число и банките, които трябва да са коректни към своите клиенти, но се държат по един некоректен, неевропейски, а някои от тях и по измамнически начин.
На 23 Септември 2010 г. проф. Кръстьо Петков изпрати до г-н Иван Искров, управител на БНБ и г-н Симеон Дянков, министър на финансите, Сигнално писмо от името на Национално гражданско сдружение "ГЛАС".
Поводът е тревожна информация за рисковете в банковия сектор, с която сдружението разполага.
Вижте в прикрепените файлове текстовете на сигналното писмото и на публикацията в Business Insider - източник на тревожните данни.
И на тази власт и е неприятно да чува критики по свой адрес. Пиари и експертите от кръга „Дянков” поднасят на Борисов розови залъгалки, че сме най-добре в ЕС, че кризата си отивала и пр. За антикризисна политика бившият премиер Костов е къде по-подходящ от г-н Дянков, казва икономистът.
Преди 40 дни проф. д-р Димитър М. Иванов, Рачо Петров, Проф. д-р Кръстьо Петков, Проф. Боян Дуранкев, доц. Димитър Стефанов, доц. Петя Шопова, Духомир Минев и д-р Николай Радулов изпратиха отворено писмо до президента Георги Първанов с анализ, прогнози и предупреждения за икономическата криза и рисковете и предизвикателствата, пред които е изправена финансовата и банковата система на България. За реакцията от писмото и какво да очакваме още, разговаряме с бившия лидер на КНСБ проф. Кръстьо Петков.
ВЛИЗАМЕ В ПЕРИОД ХАРАКТЕРЕН ЗА НАЙ-ТЕЖКИ КРИЗИ И СЛЕДВОЕННИ КАТАСТРОФИ
ФАЛИТИТЕ СА ВЕРИЖНИ, БИЗНЕСЪТ ЗАТВАРЯ ВРАТИТЕ
БУМЪТ НА КРЕДИТИТЕ ЗАПОЧНАЛ ПРЕЗ 2003 Г. И ПРИКЛЮЧИЛ 2008 Г. НАПРАВИ СТОТИЦИ ХИЛЯДИ ДОМАКИНСТВА, ФИРМИ, САМОЗАЕТИ ДЛЪЖНИЦИ. ОЩЕ ПРЕДИ ДВЕ ГОДИНИ ЗАД ГЪРБА НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА, НА ПРАВИТЕЛСТВОТО, НА КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ БАНКИТЕ ЗАПОЧНАХА ДА ВДИГАТ ТАКСИТЕ И ДА ПРОМЕНЯТ ЕДНОСТРАННО УСЛОВИЯТА НА ВЕЧЕ СКЛЮЧЕНИТЕ ДОГОВОРИ, КАЗВА ОЩЕ ПРОФ. ПЕТКОВ
Професор Петков, каква е вашата оценка за социалната политика на правителството на ГЕРБ след една година управление?
