Блог на проф. Кръстьо Петков

Според реалистичните прогнози за развитието на финансовата ситуация в ЕС,2012 г. ще е най-тежка от началото на кризата. В края на м.г. се изпариха и последните надежди за минимален, сравнително устойчив икономически растеж. Опитите да се овладее дълговата криза в периферните страни на еврозоната носят минимални резултати. Инициативата на тандема „Меркози” за подписване на договор за фискален съюз се натъква на сериозни пречки. Рейтинговите агенции нанасят удар след удар на държавите с нестабилни финанси. Политиците нервничат; пазарите- още повече.
На фона на тази нестабилна ситуация се подновяват споровете от 2008-2010 г. за адекватността на антикризисните мерки и разпределението на тежестите между социалните групи в обществото. Две теми се превърнаха в епицентър на публичните сблъсъци в България: първата, рязкото свиване на кредитната дейност на банките /съпроводено с лихвени политики, провеждани във вреда на клиентите/; втората, плоският данък.

Прочетете цялата публикация »

Министър Дянков отваря дебата за преките данъци у нас.

Всъщност, той иска да го затвори като ще предложи ставките на преките данъци у нас да могат да се променят с мнозинство от 2/3 от гласовете (Медиапул,17.04.2011) в Народното събрание. Ще рече – по-трудно. Целта е ставката от 10 % пропорционален (някои го наричат “плосък”, като така показват, че могат по-добре да превеждат, отколкото да мислят) данък върху дохода да стане по-трудно променима. А пък крайната цел – да се запазят ниските данъци у нас като стимул за растеж и забогатяване.

Ако това предложение стане закон, трябва да е ясно, че това ще бъде доброволен избор на българския данъкоплатец, изразен от неговите представители в Народното събрание. Затова заслужава българският данъкоплатец да си даде ясна сметка какво избира и защо.

Прочетете цялата публикация »

По повод Писмото до Президента Георги Първанов от 6 юли 2010 г. получих в електронната си поща коментар от A.J., българин, икономист, живеещ в САЩ, с когото поддържам интензивна и плодотворна кореспонденция. Предвид сериозните теоретични въпроси и оригинални възгледи и със съгласие на автора, публикувам коментара на A.J в блога.

Драги проф. Петков,

Коментарът ми не е критика! Начинът на бизнес изложението в Америка е прагматичен, което не значи, че непременно е логичен. Тук се разчита на създадени от много десетилетия условни рефлекси, на които възрастните реагират по същия рутинен начин като децата, защото е по-лесно. Начинът на изложение в България положително е по-близък до това, което вие сте направили. Формата на комуникации  е регионално обусловена.

Прочетете цялата публикация »

Ако до есента не се смени политиката, България ще навлезе в опасна и трудно обратима спирала, която ни води към депресия. Позицията е на проф. Кръстьо Петков, който съветва и за смяна на данъчния модел. Трябва ли да остане плоският данък? Ето отговорите.

Интервю на Цветана Георгиева, Информационна агенция КРОСС

Ще ни помогне ли актуализацията на бюджета в изхода от кризата? За нея се чуха доста противоречиви оценки.

Нашият анализ показва, че този бюджет няма как да бъде изпълнен, дори с новите параметри, поради една основна причина- икономиката не работи. Приходната част на бюджета непрекъснато спада. Опитите това да се компенсира с административни мерки също показват засега, че няма резултати. Причината е в политиката, която се прави по отношение на реалния сектор и услугите.

Прогнозата е, че в края на годината бюджетният дефицит ще надхвърли 5 % /бел. ред. от Брутния вътрешен продукт/. Това означава нова актуализация.

Прочетете цялата публикация »

На 29 Април 2010 г. се проведе Експертна дискусия на тема: Плоският данък и кризата: социални и фискални ефекти.

В дискусията взеха участие изтъкнати български учени, преподаватели, икономисти и социолози.

В приложените файлове можете да се запознаете с Програмата на дискусията и с позициите на участниците.

Проблемът с координация на данъчните политики в рамките на ЕС вече излиза на преден план. Идеята на експертната дискусия "Плоският данък и кризата: социални и фискални ефекти" е да се направи професионален анализ на плюсовете и минусите от двегодишното прилагане на модела на плоския данък в България. Не случайно това е строго експертна дискусия, като целта е да се освободим от политически, партийни, корпоративни и други пристрастия и влияния.

Това заяви пред Информационна агенция КРОСС проф. Кръстьо Петков.

Прочетете цялата публикация »

Професор Петков, вече са ясни предложенията за икономически мерки на кабинета, които ще борят окото на кризата по български. Доколко тези мерки ще са адекватни и ефективни и доколко биха помогнали на обикновените хора да живеят по-добре? Тези мерки не са ли вид икономически фашизъм?

На тези мерки дадох името 60-1. Ако тази програма, така да я наречем, бе обсъдена и приета и пусната частично чрез промени в законите през октомври миналата година, тя щеше да има значително по-голям ефект. Включително щеше да помогне на новото правителство да не допуска това, което се случва за първи път от 1997 година: ние имаме дефицитен бюджет със заплаха така да е до края на годината. Ние имаме актуализиран де факто бюджет, който през юни или есента отново трябва да се актуализира. Това за мерките от есента обаче не се случи.

Прочетете цялата публикация »

От Никола Ников, гр. Русе

Уважаеми г-н ПРЕЗИДЕНТ,

Днес, в предаването „Здравей България” по Нова телевизия в дискусията върху 82-те анти кризисни мерки на Правителството, в която участваха ст.н.с. Митко Димитров, Емил Хърсев, Лъчезар Богданов и закъснелия Георги Ангелов, Хърсев си позволи да нарече Президентската институция „БУТАФОРНА”.

В това разбира се няма нищо чудно в смисъл „един бутафорен човек, представител на едно бутафорно направление в една бутафорна „наука”, бутафорничал през целия си живот, да вижда около себе си всичко бутафорно”, включително и икономическата криза, чиито причини и досега не са формулирани ясно.

Прочетете цялата публикация »