На 19 октомври 2010 г., по инициатива на Национално гражданско сдружение „ГЛАС” в София се състоя работна среща на представители на националните ръководства на :
- Българска партия либерали
- Национално гражданско сдружение /НГС/„ГЛАС”
- Зелена партия
- Национално сдружение РЕГИОН
- Обединен Блок на Труда /ОБТ/ Български лейбъристи
- Федерация на свободните граждани.
Участниците в срещата обмениха оценки и позиции за икономическата, социалната и политическата /предизборна/ ситуация в България.
ГЛАС
Гражданско сдружение „ГЛАС” се готви за скок в реалната политика
Не сме инструмент на Първанов
Визитка: Проф.Кръстьо Петков е роден на 18 ноември 1943 г. Завършил е ВИИ, специалност "Политическа икономия". Работил е в института по труда, в профсъюзния институт. От 1990 до 1997 г. е председател на КНСБ. После създава Обединения блок на труда. През 2009 г. заедно с икономиста проф. Димитър Иванов създават Национално гражданско експертно сдружение „Глас”, на което Петков е управител.
- Проф. Петков, според вас кой е най големият проблем на държавата в момента?
- Дълговият. Всеки дължи някому пари. Няма изряден платец, в това число и банките, които трябва да са коректни към своите клиенти, но се държат по един некоректен, неевропейски, а някои от тях и по измамнически начин.
In Memoriam: Наследството на един социален инженер
Не можахме да си вземем довиждане, както си е редно и затова новината за смъртта на д-р Желязко Христов ме удари дълбоко.
Говорих за последен път с него в самото начало на май т.г., когато току що се беше върнал от изтощителна операция в Германия. Нямаше настроение, беше песимистичен относно антикризисните мерки на правителството. Бих искал даже да кажа, че чувствах, че бе дълбоко разочарован от собствената си болест, която тъкмо сега, в най-тежкия период на България - го бе извадила от битката.
България има нужда от революция, инак МВФ ще ни спасява пак
И на тази власт и е неприятно да чува критики по свой адрес. Пиари и експертите от кръга „Дянков” поднасят на Борисов розови залъгалки, че сме най-добре в ЕС, че кризата си отивала и пр. За антикризисна политика бившият премиер Костов е къде по-подходящ от г-н Дянков, казва икономистът.
Преди 40 дни проф. д-р Димитър М. Иванов, Рачо Петров, Проф. д-р Кръстьо Петков, Проф. Боян Дуранкев, доц. Димитър Стефанов, доц. Петя Шопова, Духомир Минев и д-р Николай Радулов изпратиха отворено писмо до президента Георги Първанов с анализ, прогнози и предупреждения за икономическата криза и рисковете и предизвикателствата, пред които е изправена финансовата и банковата система на България. За реакцията от писмото и какво да очакваме още, разговаряме с бившия лидер на КНСБ проф. Кръстьо Петков.
Удряме камбаната за последен път, есента ще е късно!
Интервю на Мария Шахъмова, 09-07-2010
Защо връчихте писмото на президента? Какво искате да постигнете с този ход?
Писмото на групата експерти, подготвено под ръководството на проф. Димитър М.Иванов, има характер на тревожен, експресен и предупредителен сигнал до държавния глава - за опасностите и рисковете за България, които породи тригодишната финансово- икономическа криза:
- Тревожен сигнал, защото ние сме силно обезпокоени от рязкото влошаване на макроикономическата и микроикономическата ситуация от пролетта на 2009 г. досега;
- Експресен сигнал, защото бързината на реакцията е най-важното условие, за да се предотврати превръщането на кризата в дълготрайна рецесия и впоследствие - в трудно лечима депресия;
- Предупредителен сигнал, защото отговорността за надвисналата националната икономическа и социална катастрофа ще падне върху управляващите. Някой трябва да ги стресне, да ги предизвика да действат, като приложат инструментите на рисковия мениджмънт. Със заклинания и алабализми, надуване на розови балони /от типа: „добре сме", „ние минаваме най-леко" и др./ няма да предотвратим бедствието.
И все пак: защо се обръщате към президента, а не към правителството и премиера?
Интервю с проф. Димитър Иванов
Интервю на Снежана Иванова с проф. Димитър Иванов
Българско национално радио, 04-01-2010
В световен мащаб масивните инжекции от централните банки спряха колапса на финансовите пазари през 2009 година и можем да кажем сега, че се вижда като че ли краят на техническата рецесия обхванала най-големите икономики в света - техническата рецесия. Говоря, имайки предвид, че започва като че ли намаляване на спада – на растежа на брутния вътрешен продукт.
В същото време обаче от декември, от няколко седмици буквално, е налице ново изостряне на кризата, в целия свят. Еврозоната е във една тежка борба със дълговата криза, еврозоната се намира пред взривяваща се дългова ситуация, основни кредитни рейтингови агенции в света свалиха само преди седмица рейтинга на Испания, на Гърция, наред с Италия, Ирландия, Португалия.
