/Синдикалните протести отключват гражданско недоволство/
„Тристранката”, както е популярно да я наричат у нас, спря да работи през декември м.г. Институционалният блокаж се случва за втори път. През 1992-93 г. премиерът Филип Димитров минира социалния диалог, влезе в битка със синдикатите и я загуби. Сапьорът, взривил диалога сега, е министърът на финансите Симеон Дянков. Едва ли може да има съмнение, че неговата операция бе проведена след съгласуване с генерал Борисов.
Един важен сектор като железопътния транспорт е пред разпад и това няма как да ни създаде усещането, че кризата си отива, така проф. Димитър Иванов, експерт и консултант в областта на банковия и инвестиционния бизнес, Лондон, коментира изявлението на финансовия министър Симеон Дянков, че България се стабилизира.
Аз не споделям анализите на конвенционални анализатори и икономисти, нито пък инженираната със статистически данни концепция на правителството, че всичко в икономиката е под контрол, кризата си отива и нас ни чака светло бъдеще във всеки изминат месец, каза още той. Той подчерта, че базира изказването си на данните, които показа и пред камерите на БНТ. Проф. Иванов беше категоричен, че данните на Евростат показват, че обедняването на българските граждани и домакинства продължава с огромна скорост, ние имаме най-голямо неравенство на разпределение на доходите сред 27-те страни-членки на ЕС, рискът за увеличаване на бедността в България е най-висок, рискът за увеличаване на бедността в границата до 18 години също е най-висок. Той показа и последните тримесечни данни на НСИ за общия доход на домакинствата. Неговият коментар беше, че и те не са по-оптимистични и изрази учудването си как финансовият министър прави извода, че кризата си отива.
Освен това, каза той, в цяла Европа композираният индекс на активността на икономиките продължава да намалява, намалява и промишленото производство. Така наречената дългова криза продължава да се вихри - нещо повече, светът и Европа навлизат в следващ етап, наречен етап на валутни войни. Виждате какво се случва с американския долар и всички страни, вързани с еврото, рискуват да задълбочат рецесията в собствените си икономики.
Следва пълен текст на разговора:
Спорът в т.нар. Тристранка за пенсионните пари продължава цяла година. За вдигането на възрастта за пенсиониране и/или на осигурителния стаж, като че ли различия няма. Въпросът е от кога да се случи и колко голям да се скокът. Но за това, кой да покрие допълнителните харчове по изпадналата в хроничен дефицит пенсионна система, социалните партньори буквално се хванаха гуша за гуша.
Обвиняват се взаимно в опит за диктат и нереалистични разчети, напускат масата на преговорите и пак се връщат. Станахме и свидетели на странни закани: ултиматум от работодателите, че ще се гмурнат в сивата икономика, ако се повиши осигурителната вноска/!/; изявление на премиера, че ако синдикатите стачкуват, щял да си подаде оставката!
Визитка: Проф.Кръстьо Петков е роден на 18 ноември 1943 г. Завършил е ВИИ, специалност "Политическа икономия". Работил е в института по труда, в профсъюзния институт. От 1990 до 1997 г. е председател на КНСБ. После създава Обединения блок на труда. През 2009 г. заедно с икономиста проф. Димитър Иванов създават Национално гражданско експертно сдружение „Глас”, на което Петков е управител.
- Проф. Петков, според вас кой е най големият проблем на държавата в момента?
- Дълговият. Всеки дължи някому пари. Няма изряден платец, в това число и банките, които трябва да са коректни към своите клиенти, но се държат по един некоректен, неевропейски, а някои от тях и по измамнически начин.
Анализ на Боян Дуранкев
Публикуван от в. Стандарт на 18.07.2010 със съкращения
Нещо много любопитно се наблюдаваше тези седмици в анализите на едногодишното управление на ГЕРБ под командата на премиера Борисов. Колкото и различни да бяха тези анализи, те винаги попадаха в една от двете възможни матрици – или пълна критика и охулване на извършеното или неизвършеното, или пък тотална възхвала на стореното, даже „когато партията (или той) греши”. В единия случай анализаторите хвърляха пепел в очите на премиера, в другия му налагаха розови очила. Не е нужно да се спори коя от двете „линии на поведение” е по-лошата, важното е че и двете са вредни и безсмислени. Впрочем, съвременниците винаги са хвалели или отхвърляли личността, а не заслугите й; обратно, потомците са хвалели или отричали постигнатото, а не личността.
Ако до есента не се смени политиката, България ще навлезе в опасна и трудно обратима спирала, която ни води към депресия. Позицията е на проф. Кръстьо Петков, който съветва и за смяна на данъчния модел. Трябва ли да остане плоският данък? Ето отговорите.
Интервю на Цветана Георгиева, Информационна агенция КРОСС
Ще ни помогне ли актуализацията на бюджета в изхода от кризата? За нея се чуха доста противоречиви оценки.
Нашият анализ показва, че този бюджет няма как да бъде изпълнен, дори с новите параметри, поради една основна причина- икономиката не работи. Приходната част на бюджета непрекъснато спада. Опитите това да се компенсира с административни мерки също показват засега, че няма резултати. Причината е в политиката, която се прави по отношение на реалния сектор и услугите.
Прогнозата е, че в края на годината бюджетният дефицит ще надхвърли 5 % /бел. ред. от Брутния вътрешен продукт/. Това означава нова актуализация.
Интервю на Мария Шахъмова, 09-07-2010
Защо връчихте писмото на президента? Какво искате да постигнете с този ход?
Писмото на групата експерти, подготвено под ръководството на проф. Димитър М.Иванов, има характер на тревожен, експресен и предупредителен сигнал до държавния глава - за опасностите и рисковете за България, които породи тригодишната финансово- икономическа криза:
И все пак: защо се обръщате към президента, а не към правителството и премиера?
Проблемът с координация на данъчните политики в рамките на ЕС вече излиза на преден план. Идеята на експертната дискусия "Плоският данък и кризата: социални и фискални ефекти" е да се направи професионален анализ на плюсовете и минусите от двегодишното прилагане на модела на плоския данък в България. Не случайно това е строго експертна дискусия, като целта е да се освободим от политически, партийни, корпоративни и други пристрастия и влияния.
Това заяви пред Информационна агенция КРОСС проф. Кръстьо Петков.
С проф. Кръстьо ПЕТКОВ, лидер на ОБТ, разговаря Валерия Велева
Разбрах, че сдавате председателския пост в ОБТ, проф. Петков. Това бягство от политиката ли е, или ОБТ върви към залез?
На конгреса в събота (днес - б.р.) ще предложа догодина около изборите да се оттегля от председателския пост. След мен ръководството ще поеме по-млад човек и ОБТ ще продължи да живее, но под друго име и под друга вънкашност.
Антикризисният пакет на правителството е само един опит за „закърпване на бюджетния чорап”, надянат като примка от Симеон Дянков на българската икономика и на гражданите. Това каза в специално интервю за БЛИЦ лондонският професор Димитър Иванов, който не дава никаква надежда за закъсалите. Частни фирми, малки и средни предприятия, домакинства - всичко е на червено, без никаква надежда скоро да се оправи, докато в същото време със скрити помощи се субсидират финансови институции, оттук и огромните им печалби, обяснява икономистът.
