На 06 юли 2010 г. проф. д-р Кръстьо Петков връчи на президента Георги Първанов писмо относно „Опасното продължаване на икономическата криза и рисковете и предизвикателствата, пред които е изправена финансовата и банковата система на България”.
Писмото е подписано от редица видни български учени и анализатори, сред които проф. д-р Димитър М. Иванов, Рачо Петров, проф. д-р Кръстьо Петков, проф. Боян Дуранкев, доц. Димитър Стефанов, доц. Петя Шопова, Духомир Минев, д-р Николай Радулов.
На 29 Април 2010 г. се проведе Експертна дискусия на тема: Плоският данък и кризата: социални и фискални ефекти.
В дискусията взеха участие изтъкнати български учени, преподаватели, икономисти и социолози.
В приложените файлове можете да се запознаете с Програмата на дискусията и с позициите на участниците.
Чрез системата за контакти на сайта получих писмо от читател на блога от САЩ, пишещ с псевдоним A.J. Поради сериозността на поставените в писмото въпроси, интересни анализи и високата компетентност на автора относно икономическите и политически процеси у нас и в САЩ, публикувам писмото му в блога.
Уважаеми проф. Петков,
Причината, поради която се впущам в това празнословие относно т.н. криза и корените й: прочетох в блога Ви как г-н Костов се готви да става министър председател, или президент – рицар на бял кон и извади България от кризата.
Аз пристигнах в България, за първи път от напущането й, когато този господин беше министър на финансите – 1991 г. Всички, които имаха някакви интелектуални претенции се възхищаваха от него. Чух го да говори на някакви финансови теми и нищо не разбрах. И казах на хората около мен – ако аз нищо не разбирам от изявленията му, България има проблем.
Процедурата за импийчмънт на президента Първанов се провали, преди да е стигнала до Конституционния съд. Онези, които смятаха, че опитите за дискредитиране на държавния глава ще спрат, се оказаха пълни наивници. Вече е в ход следващата, N-та поред акция за блокиране на президентската институция-този път за неиздаден указ. Институционалната война продължава. Всеки срещу всеки. Което води до взаимно изтребление!
По същото време корабът „България” влезе в окото на бурята, наречена „Глобална криза”. До миналата година имахме рецесия, растяща безработица, срив в експорта и в преките чуждестранни инвестиции. Днес сме с издънен бюджет, заради което дефицитът може да надхвърли в края на годината критичната граница от 3%. На полето на икономиката и финансите също се води война. Отбранителна! Която винаги е губеща, няма значение колко издръжливи и храбри са опълченците...
Затова твърдя, че България ВЕЧЕ навлиза в политическа криза с трудно предсказуем изход. Докато корабът се накланя застрашително, на командния мостик спорят кой да определя посоката на движение. Кредитът на доверие от гражданите към политическия елит спадна застрашително и нацията се пита коя е поредната алтернатива.
В страната има законно избрано правителство, а ние все още не сме видели проекта Борисов-Дянков за антикризисна програма. Ключът към решаване на кризата са две неща - задлъжнялостта и потиснатото потребление, посочи Димитър Иванов.
Всичко, което се случва, изглежда като един мрачен абсурден цирк.
След 8 бездейни месеца страната навлиза в дългата зима на икономическата криза. Премиерът Борисов се "простреля в левия крак" като постави Дянков начело на икономическия блок на правителството. Не виждам компетентност и дързост да се опитат единствено правилните решения.
Лондон, проф. Димитър М. Иванов
Днес си позволявам да заимствам частично заглавието от великолепното повествувание на Стефан Цанев, както и да се възползвам от свободата да коментирам с по-раздвижен език един малък, но драматичен откъс от най-новата българска история: първата икономическа и финансова криза на възродения/преходния капитализъм.
На 5 март 2010 г. проф. Кръстьо Петков, управител на Гражданско сдружение ГЛАС, изпрати писмо до управителя на БНБ с искане да разреши достъпа и ползването на информация за преводите в чужбина на банките, опериращи в България за периода 2008 - 2009 г.
Писмото е заведено в БНБ с входящ № 48-0024/2010 г. Гражданско сдружение ГЛАС очаква отговора на управителя на БНБ.
Факсимиле на писмото до Иван Искров можете да видите като щракнете ТУК.
Първата цел, която преследвах с публикуването на статията: „Гръцката хиперкриза и българските интереси”, е на път да се реализира: родните институции най-после започнаха дебат по темата! Провокирани и от журналисти, в задочен спор влязоха неуморният финансов министър и консервативно настроеният гуверньор на БНБ. Лъснаха различията: Иван Искров увери, че гръцките банки и техните подразделения у нас били стабилни; Симеон Дянков не му повярва и отправи питане към...МВФ!
Нещо странно се случва в българо-гръцките финансови отношения. Целокупна Европа се пита как гигантският дълг на южната ни съседка и 12 процентният бюджетен дефицит ще се отразят на стабилността на еврозоната. В САЩ коментират ролята на Голдмън Сакс и други институции в спекулативните сделки с гръцки активи. Китай проучва възможностите да изкупи държавния дълг на катастрофиралата държава. Гърция трескаво търси 50 милиарда долара външен заем, за да посрещне неотложни плащания (през март-април те са над 20 милиарда долара). В дебата се включи и фамозния Джордж Сорос, което значи, че се задава глобална финансова колизия.
