/Синдикалните протести отключват гражданско недоволство/
„Тристранката”, както е популярно да я наричат у нас, спря да работи през декември м.г. Институционалният блокаж се случва за втори път. През 1992-93 г. премиерът Филип Димитров минира социалния диалог, влезе в битка със синдикатите и я загуби. Сапьорът, взривил диалога сега, е министърът на финансите Симеон Дянков. Едва ли може да има съмнение, че неговата операция бе проведена след съгласуване с генерал Борисов.
/Международен обзор/
Времето за следновогодишни прогнози не е свършило. Още повече, че 2012-та е посочена в календара на маите като година последна за сегашния свят. А за бъдещия?
Тук очакванията на професионалните футуролози варират драстично: от инерционен оптимизъм до разтърсващ апокалипсизъм. Но контекстът, в който се тълкуват прииждащите събития, е доста сходен. Почти всички пророци виждат Новия свят през призмата на три глобални явления: КРИЗАТА, ПРОТЕСТИТЕ И ГЕОПОЛИТИКАТА.
Коментари на независими експерти
В навечерието на 2012 г. получих интересни коментари и анализи от читатели на "Блог на проф. Кръстьо Петков". Отделно по електронната поща ми бяха изпратени мнения за изминали и предстоящи политически и икономически събития. Има и неподписани становища по горещи теми от българското всекидневие.
Изобщо, открито и анонимно в социалните, интернет базирани мрежи, кипи оживен дебат. За мен той е поучителен, независимо, че част от застъпените позиции изглеждат крайни и неприемливи, други отчайващо скептични, трети-с явни симптоми на наранена интелектуална гордост.Но както се знае, до Истината се стига по различни пътища.
Публикувам част от коментарите- като прелюдия към подготвяната от мен статия "Години на криза-година на революции". Статията ще бъде публикувана в блога след новогодишните празници.
Проф. Кръстьо Петков
Ефектът на изненадата
Кой е предполагал, че железничарите ще вдигнат ефективна стачка, която продължава 20 дни, без изгледи за бързо споразумение? Допускал ли е някой, че месец след внушителната изборна победа на ГЕРБ, над 40 000 протестиращи пред парламента ще издигат искания за оставка на правителството? Или че зърнопроизводители ще направят десант в центъра на София със 170 от общо 3000 селскостопански машини, блокиращи кръстовища и гранични пунктове!
Откакто започнаха протестите, честотата на гастролите на премиера Борисов в популярните медии скочи неколкократно. Какъв шанс за придворните бойковеди! Сега имат изобилна храна да предъвкват темата за неговата харизма и да адмирират откровения му, неповторим /и неустоим/ маниер на публично говорене.
Нещо ново се случва тези дни в България: след четири годишна пауза синдикатите организираха два протеста наведнъж: стачка в БДЖ и национален митинг. И двете акции принадлежат към класиката на синдикализма: стачката е инструмент, който се ползва, за да се повиши преговорната сила /“bargaining power “/; националните демонстрации често са прелюдия към генерална стачка.
Събитията в навечерието
Публикувам едно интересно писмо от г-н Асимис, който следи отблизо събитията в Гърция през последните две години и тяхното медийно отразяване в България. Моята досегашна кореспонденция с него, както и личният ни разговор по темата за причините за гръцката хиперкриза ме убедиха, че той е личност с ясна гражданска и професионална позиция и има критичен поглед към българските медийни и експертни коментари за причините, които доведоха Гърция до ръба на финансовия фалит. Отличното владеене на български език от г-н Тасос улеснява нашето пофесионално общуване.
Авторът на писмото поставя в упор два въпроса, които имат пряко отношение към политическата ситуация и свободата на медиите в България, Гърция и ЕС:
първо, движещите сили на масовите протести в Гърция не са класическите политически и синдикални организации, а гражданите, самоорганизиращи се в групи и движения за натиск върху политическия елит, олигархията, международните финансови и банкови институции-истинските виновници за безпрецедентната криза в южната ни съседка;
-недоволството на младото поколение се представя от повечето медии като неоанархизъм. Което е обяснено при очевидната корпоративна и елитаристка зависимост на вестниците и телевизиите. Факт, който вече среща съпротивата на протестиращите и неизбежно губи в конкуренцията със социалните мрежи /последните днес са територията на свободното слово, а не монополната преса и комерсиалните ефирни медии/;
Като че ли социалната революция в Европа припламва-този път водена от младото интернет поколение! Къде е то в България-това е стратегическият въпрос за съдбата на гражданското общество у нас?
Интервю На Аделина Делийска за в. Новинар
На ГЕРБ се падна тежката участ да ремонтира една негодна пенсионна система, и то в разгара на кризата
Проф. Кръстьо Петков е председател на политическа партия „ОБТ Български Лейбъристи” и управител на Национално експертно сдружение ГЛАС. Основател и председател на КНСБ (1990-2008). Бивш депутат от Коалиция за България в 39-ото НС. Преподавател е по социология в УНСС. Ръководи проекти на МОТ за Югоизточна Европа в областта на пазарите на труда, социалния диалог и антикризисните стратегии.
