/Синдикалните протести отключват гражданско недоволство/
„Тристранката”, както е популярно да я наричат у нас, спря да работи през декември м.г. Институционалният блокаж се случва за втори път. През 1992-93 г. премиерът Филип Димитров минира социалния диалог, влезе в битка със синдикатите и я загуби. Сапьорът, взривил диалога сега, е министърът на финансите Симеон Дянков. Едва ли може да има съмнение, че неговата операция бе проведена след съгласуване с генерал Борисов.
Нещо ново се случва тези дни в България: след четири годишна пауза синдикатите организираха два протеста наведнъж: стачка в БДЖ и национален митинг. И двете акции принадлежат към класиката на синдикализма: стачката е инструмент, който се ползва, за да се повиши преговорната сила /“bargaining power “/; националните демонстрации често са прелюдия към генерална стачка.
Събитията в навечерието
Кр. Петков: Припкаме около богатите чичковци и лелки в Брюксел и задоволяваме всяко тяхно хрумване
11:32 14-07-2011 АДЕЛИНА ДЕЛИЙСКА
Плащаме като попове, но не ни допускат в управлението на парите, коментира експертът по повод на мераците ни към пакт "Евро плюс"
“Януарската революция беше пълна изненада!” Това признание чухме още през първия ден. То се повтаряше от всички събеседници – политически лидери, синдикални водачи, юристи, политически експерти, журналисти. Поредицата от коментари за революционните събития в Тунис и Египет, които четох преди отпътуването, съдържаха същата оценка. Дори и закоравелите в политически битки и затвори противници на режима на Бен Али споделяха, че не са очаквали толкова бурно възраждане на протестите, особено на фона на жестокото потушаване на миньорските бунтове през 2008 г.
Спорът в т.нар. Тристранка за пенсионните пари продължава цяла година. За вдигането на възрастта за пенсиониране и/или на осигурителния стаж, като че ли различия няма. Въпросът е от кога да се случи и колко голям да се скокът. Но за това, кой да покрие допълнителните харчове по изпадналата в хроничен дефицит пенсионна система, социалните партньори буквално се хванаха гуша за гуша.
Обвиняват се взаимно в опит за диктат и нереалистични разчети, напускат масата на преговорите и пак се връщат. Станахме и свидетели на странни закани: ултиматум от работодателите, че ще се гмурнат в сивата икономика, ако се повиши осигурителната вноска/!/; изявление на премиера, че ако синдикатите стачкуват, щял да си подаде оставката!
Отворено писмо до Председателя на БСП Сергей Станишев
Уважаеми г-н Станишев,
Поводът за настоящото Отворено писмо е оповестената от Вас Декларация на Парламентарната група на БСП (24.09.2010). В нея заявявате, че било естествено, след като правителството излъгало синдикатите: „ПГКБ и БСП да подкрепят и протестите, и подписките срещу този вид на пенсионната реформа”. Не го правете, г-н Станишев - като партия, като партийно ръководство и като парламентарна група.
Не е присъщо на една политическа партия да се приобщава към синдикална акция със социално-икономически искания. Синдикатите са защитна организация и представляват интересите на работния народ; партиите, вкл. ръководената от Вас, са структури, борещи се за власт. Вземат ли я, управляват в интерес на богатите слоеве (дори не на средната класа). Такава е историята на прехода у нас!
Проф. Кръстьо Петков участва в Пан-европейски форум от 15 до 17 септември 2010 г., организиран от ЕКП, ПЕРК и Австрийските синдикати. Презентацията на проф. Петков на тема "Синдикатите и политиката: българските експерименти" може да видите в прикачения файл.
Предстои възраждане на синдикалното движение
Синдикатите не бива да бъдат оставяни извън борда на националния дебат. Те трябва да намерят сили да присъстват и на политическата сцена, ако не ги канят, но без да загърбват лицето си на социален партньор и защитна организация. Това заяви за Информационна агенция КРОСС проф. Кръстьо Петков, лидер на ОБТ.
Специалистът, който е и бивш председател на КНСБ, ще участва на международна среща на профсъюзите във Виена, чиято тема е „Европа: 20 години от трансформацията. Какво следва", където ще участват представители на синдикати от Централна и Източна Европа.
Уважаеми проф. Петков,
на сайта на в-к "Стандарт" излезе новината, че Правителство възнамерява да променя механизма за определяне на МРЗ, а именно МРЗ да стане между 125% от линията на бедността (като л.б. се определя с Постановление на МС и е 211лв. от 01.01.2010г), т.е. между 264 лв., от една страна, и 60% от СРЗ за страната (примерно, март/2010г СРЗ за страната е 636лв, тоест 382 лв.); Новината е публикувана на този линк
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-08-14&article=336410
Не може, когато издръжката на едно лице е 500 лева на месец, Правителството да обмисля задаването на критерии много по-ниски от тази сума. "Пригаждайки" отново механизма към ситуацията, ние ще "изкривим" още повече пазара на труда.
Интервю На Аделина Делийска за в. Новинар
На ГЕРБ се падна тежката участ да ремонтира една негодна пенсионна система, и то в разгара на кризата
Проф. Кръстьо Петков е председател на политическа партия „ОБТ Български Лейбъристи” и управител на Национално експертно сдружение ГЛАС. Основател и председател на КНСБ (1990-2008). Бивш депутат от Коалиция за България в 39-ото НС. Преподавател е по социология в УНСС. Ръководи проекти на МОТ за Югоизточна Европа в областта на пазарите на труда, социалния диалог и антикризисните стратегии.
