Двадесет и четири часа след съобщението , че ЕЦБ спира кридитирането на гръцките банки, последва нов обрат: европейският трезор обяви, че разрешава на гръцката национална банка да използва 60 милиарда евро, за да окаже ликвидна подкрепа в сектора /близо 25 пъти повече от разрешението, което получи БНБ през лятото на 2014 г., за да спасява закъсали български банки/.
Прави се оказаха проф. Пол Кругман и Франсис Копола, които два дни преди това съзряха в първоначалното решение на ЕЦБ тактическа маневра и обявиха, че основанията за оптимизъм остават.
Така на втората седмица след своята изборна победа Сириза и правителството на Гърция направиха първия малък пробив в отбраната на остеритета, базирана в Берлин и Брюксел. Следват още! Вероятно ще ги научим с приближаването на сакралната дата 28 февруари, 2015 г., или непосредствено след нея.
Успехът на неуморната двойка държавници от ново поколение "Ципрас-Варуфакис" би трябвало да е сигнал и за политическите лидери в България и останалите страни от зависимата европейска периферия. Докога ще се оставят да бъдат третирани като втора и трета категория партньори в ЕС? Време е да консолидират своята позиция и да поискат цялостно преразглеждане на европейската финансова архитектура, построена върху гнилия остеритетен фундамент.
Гръцкият пример има общоевропейско значение. А вероятно и глобален ефект. От САЩ вече се чуват гласове за окончателен отказ от Машингтонския, несъстоял се, консенсус. Време е за сериозен дебат между всички държави, членове на европейкщата общност. Политическият дебат е сериозно улеснен от обмена на алтернативни мнения в международната общност на достоверните икономисти.
Платформата за отказ от остеритета и промяна на условията за обслужване на външния дълг, предложена от Сириза, стана повод за нова вълна от публикации по темата. Част от анализите на световно известни автори помествам тук- като трета част от поредицата, посветена на гръцкия дълг. В тях се намират част от отговорите на въпроси, които са в центъра на вниманието на достоверната икономическа мисъл още от началото на кризата:
- Какъв е смисълът след 6-годишно стриктно спазване на правилата на остеритета /за сурови бюджетни ограничения/ - без да се постигне напредък - тази безплодна стратегия, наложена от богатия европейски Север на по-бедния Юг , да е валидна и занапред?;
-Защо демократична Европа допуска един огромен частен дълг да се трансформира в публичен; и да се стоварва върху плещите на данъкоплатците-какъвто е случаят с Гърция други страни?
-Как чрез свиващо се потребление ще се постигне икономическо оживление? Повече от половин десетилетие подобно чудо не се случва!
-Може ли да се вмени морална вина и отговорност на цял един народ, при положение, че свръхзадлъжняването е натрупано от националния политико-олигархичен елит, при ясното съзнание за ставащото от страна на МФИ и европейските лидери?
-Каква е международната легитимност на конструкцията "Тройка" /ЕЦБ,МВФ, ЕК/, която в противоречие с конституциите на суверенни държави и европейската правна уредба ултимативно налага антикризисни политики? При това, без да носи пряка отговорност за провалите?
Становищата на проф. Дани Родрик, проф. Джоузеф Стиглиц, проф. Пол.Кругман, проф. Джеймс Гълбрейт и други по темата за гръцкия дълг, остеритета и икономическата криза в ЕС се съдържат в публикациите по-долу. Те са заимствани от специализирани издания и социални/професионални мрежи (виж и добавените статии в прикачените файлове).
Приятно четене!
Проф. Кръстьо Петков
Six key points about Greek debt and the forthcoming election
Tim Jones 23 January 2015
Syriza vs. The Troika: What’s Going on in Greece
by Benjamin Studebaker
Дебютът е предстоящ: на 9 февруари 2016 г. в Берлин ще бъде учредено пан-европейското движение DiEM25. Негов идеолог, активен говорител и водещ теоретик е проф. Янис Варуфакис, бивш министър на финансите в правителството на „Сириза“. С наближаването на събитието активността на Варуфакис видимо се повиши – той участва в дискусии, дава интервюта, пише в своя блог. Упорито и систематично лансира концепцията за реформа на Еврогрупата и ЕС, предизвиквайки съмишленици и опоненти с нестандартните си виждания.