Да казваш нещо за държавния глава в телевизионно шоу, което не подлежи на доказване, според мен е странно за една нормална държава. Така че, аз най-напред бих попитал, кой дава право на финансовия министър да се произнася по този начин, освен факта, че той се държи в България като завоевател, т.е. позволено му е всичко.
Дянков не за първи път намеква за президента, че е милиардер. От друга страна какво значи недомлъвка или казваш нещо, ако си сериозен политик, или играеш ролята на телевизионен шоумен и почваш да се сравняваш с Брад Пит и т.н.
Един сериозен държавен мъж при това, който се занимава с финанси, би трябвало да има консервативно, обмислено, отговорно поведение, а не да се държи сякаш се намира в Тексас в местна кръчма. Г-н Дянков е ясен на всички, които имат прилична икономическа подготовка и политически знания, той виси във въздуха със собствените си изявления - един ден, че кризата спира, друг ден, че продължава.
Аз доколкото разчитам реакциите на премиера, той каза, че го е назначил за счетоводител, т.е. да брои числата и да му докладва, докъде сме стигнали с изпълнението на бюджета. Той обаче се занимава с кризисна прогноза, а тук е много слаб и просто няма подготовка за такова нещо.
Що се отнася до реакцията на Първанов, като обмислям ситуацията, аз съм на мнение, че не трябваше да се реагира с искане за оставка. Тук трябваше да се изрази едно отношение към тона, езика, възпитанието, манталитета, но не и да се иска оставка от страна на Президента. Не бива президент, който не назначава правителството, да се занимава с оставки на министри, колкото и некоректно да го атакуват.
Аз не приемам, и тук съм категорично на страната на Президента, този начин, по който Дянков се отнася към държавния глава. Това обижда и държавата защото президентът е пряко избран от народа за разлика от г-н Дянков, който не е подлаган на избор.
Не зная кой дърпа конците не като сив кардинал, а като мозъчен център, но аз лично смятам, че крайната цел на всичко което става е да се обезсили влиянието на президента Първанов и да не му се даде възможност да остане в политиката по начин, по който той загатна. Оттогава почна този натиск по най-различни линии. Засега е най-силен в сферата на правосъдието и борбата с организираната престъпност и преплитането й с политическата мафия.
Бих искал да задам в упор два въпроса: След като чрез акции от типа на „Октопод", „Наглите"и т.н., които получиха одобрение в международен план, целта е да се премахне властта на мафията, какво става с олигарсите в България?
Те се знаят, те са 20-30 души. Какво става с г-н Доган и обръча от фирми, за които той сам призна, че ги е създал целенасочено? Изведнъж се хванаха с Президента защото в момента той представлява опасност за следващите избори.
Искам да задам и друг контра въпрос - къде остана икономиката? Икономиката в момента е сираче. Главният проблем на България е липсата на каквато и да е визия и ресурс за излизане от кризата. МВФ дойде и попари всички надежди и прогнози, които бяха изказвани преди това.
Ние нямаме инструментът, с който да се борим. Гърция ни дърпа от юг, ЕС категорично ни казва, че можем само да се надяваме да влезем в Еврозоната след няколко години, ако я има в този вид. Никой не дава отговор на тези сериозни въпроси.
Вместо това през седмица се сервира поредният полицейски спектакъл. Да, нека да ги правят, но доколкото знам, по света бандитите ги ловят безшумно.
Статията е публикувана от Агенция КРОСС на 4 март 2010
