Проф. Петков, още преди месец заявихте, че България е пред фалит. Ще го предотвратят ли антикризисните мерки, приети от правителството ?
Този пакет от мерки не може да бъде антикризисен, защото той има за цел да закърпи бюджета - да понапълни дупката, която се отвори в приходната част, да ореже някои от разходите, специално в сферата на публичната администрация и да се въведе една по-голяма финансова дисциплина. За 3 месеца се натрупаха близо 2 млрд. недостиг. Но нищо от това не произвежда, не мотивира и насърчава бизнеса и реалния сектор да се задвижат напред, нито пък стимулират потреблението. Обратно, той свива потреблението. На мен не ми е ясно как така наречените ни пазарни фундаменталисти, техният покровител проф. Стив Ханке от САЩ, който и днес се произнесе по въпроса, Симеон Дянков, твърдят, че България се стабилира и започва да излиза от кризата в момента, в който са приети тези мерки.
Повтарям това са аварийни, противопожарни мерки. Ако трябва да се говори за антикризисна стратегия, то това са онези решения, които взеха развитите европейски страни, както и своевременно държави като Полша и Естония, преди година, година и половина, и сега се радват на първите резултати от това. Икономическият растеж - това е най-важният индикатор, нови работни места, и то перспективни. Затова българите трябва да са подготвени за най-лошото. Есента икономиката ще достигне до реалното дъно, тя се е задвижила вече към него. По линия на доходите и безработицата най-тежки ще бъдат месеците след октомври.
Вчера са отчели от Националния статистически институт, че икономиката се е свила с 4 на сто.
Това е така. Както и коментари от вчера и тази сутрин, в това число и на политици и икономисти, които подкрепят правителството. Говоря за Костов. След като Иван Костов казва, че положението става неспасяемо, това означава, че правителството трябва да седне и да си зададе следния въпрос: Можем ли да изкараме мандата с тази политика? Отговорът е: „Категорично не !”. Кабинетът трябва да си зададе и следващия въпрос: Способни ли сме с този икономически и финансов екип, воден от Симеон Дянков, да намерим изход?” Отговорът също е “не”, т.е. трябва ремонт на кабинета, ако не искат предсрочни избори. Третият, най-трудният въпрос : „Как можем да намерим сами изхода от кризата?” Имам предвид не толкова инструментариума, колкото посоката. В този случай да поканят опитни специалисти, има такива в България и извън България, или да се обърнем още отсега директно за помощ от ЕС и Международния валутен фонд. Според мен това е отговорното държавническо политическо мислене.
Т.е. да се вземе заем?
Рано или късно ще се стигне до заем, колкото по-късно, толкова по-зле. Но никой няма да ни даде заем, защото аз говоря не за временна помощ, а за гъвкаво кредитиране от ново поколение заеми на Международния валутен фонд, които са определени с квота от Г20. А там казват “Къде ти е антикризисната стратегия?”, преди да дадат заем. До отпускането на заема ще минат минимум 6 месеца, необходими за разработка на такава стратегия, каквато очевадно липсва, и за оценка на ситуацията, но с паралелното присъствие на независими експерти, които няма да се доверяват на казваното от г-н Дянков, а ще направят анализ на всяка сфера. Особено на реалния сектор.
Според Вас, защо не се правят кардинални реформи? Невъзможност или нежелание?
На пръв поглед правителството има воля дори и в излишък, ако гледаме изявленията на премиера, на вицепремиера Цветанов, на Дянков, на няколко министри. Но това са закани, разговори и действия на парче. Днес се опитваш да пипнеш пенсионната система, хората реагират негативно, изчакваш малко, утре отново подхващаш въпроса от другата му страна. Занимаваш се 2-3 месеца с БАН, после с университетите, вместо да се постави големия въпрос – България има ли съвременна образователна система и ще инвестира ли паралелно с реформата в нейната модернизация. Критерият в момента е не колко сме спестили от образованието, а колко ще се налее в едно ефективно работеща образователна система. Така че липсата на реформи идва от липсата на стратегическо мислене в това правителство. Бойко Борисов е силен в текущите работи, всекидневните корекции, които прави в собственото си поведение и в това на неговите министри, но да погледнеш какво правят около теб другите страни, да оцениш, да вземеш най-доброто, да се замислиш за след година и половина-две, и всичко това да го сложиш на хартия, да проведеш диалог, да получиш подкрепата на хората, не е силната страна на премиера Борисов. Той не е стратег, той е тактик, а България сега има нужда от стратези-визионери. И затова аз практически съм загубил каквато и да било надежда, че това правителство, в този му състав ще изведе България от кризата. Не 540, 1040 дни да му се дадат, все тая.
Но в образователната система, според мен поне, е необходима промяна. Не може да излизат специалисти, които не се търсят на пазара на труда.
Естествено, никой не възразява срещу това. Само най-закоравелите привърженици на отиващата се, архаична система, на средно и висше образование могат да твърдят, че при нас всичко е перфектно, дайте ни пари и ние ще работим. Но нали трябва да се работи първо системно - като се пипа средното обравание веднага трябва да видим каква е връзката с висшето образование. Като се променя нещо във висшето образование трябва да се подобри връзката с бизнеса. Аз разбирам намеренията на министър Игнатов да се децентрализира и всеки университет да търси сам пътя и спасението, но образователната система е такава, че в условия на криза държавата трябва да играе водеща роля. Не бива да се притеснява от това, че ще я обвинят, че се бърка в работите на този и онзи, на една или друга институция. Паралелно с това да се търси и да се увеличава ресурса, като основното трябва да бъде задържането на българските талантливи деца и младежи тук при нас. Изтичането на мозъци може да се спре и чрез съчетано обучението в България и чужбина. Това е особено важно, защото в момента има нова вълна на този процес. Вместо това разговора се завъртя около интересите на тоя или оня университет. БАН – имотите, и отново влизаме в омагьосания кръг на нечии интереси, на отделни мрежи, на отделни групи хора.
Да разбирам, че дискусията не се води по същество…
Не. Българските младежи не заслужават такава безвкусица, защото вън от съмнение е, че ако някои намери траен изход от кризата и трябва да му се помогне да го направи, /под траен разбирам десетилетия България да бъде просперираща страна / това е следващото, третото поколение, напред. Това са хората, които са под 30 години към днешна дата.
Предполагам, че няма да откажете коментар на предложението на социалното министерство за пенсионната реформа. По-справедливо ли е да се увеличи осигурителния стаж?
Зависи какво разбираме под справедливост.
Казват, че нашата система е основана на социална справедливост.
Няма токова нещо. Това са приказки, изсмукани от пръстите, или прочитане на един нищо не значещ текст от Конституцията. България вече 20 години се гради като държава с неолиберална икономика и пенсионните, здравните и другите социални системи бяха изградени на чисто пазарен принцип. Ще дам един драстичен пример – болниците у нас са търговски дружества. В нито една свястна държава в Европа те не са. У нас се направи пенсионна система прибързано, без да се мисли как в условията на намаляващи реални доходи и при висока безработица това ще се отрази на пенсионната система. И то се отрази по един-единствен начин – парите не стигат за изплащане на пенсии, да не говорим за увеличение, а от 2001 година досега пенсиите трябваше да бъдат увеличени двойно - като реална покупателна сила на парите, които получава пенсионерът. И сега се оказва, че поради редица фактори, в т.ч. и застаряване на населението, не може да се издържа. Затова се търсят решения на парче. Решения на квадратчета. Опитаха се да влязат през парадния вход, както е в цяла Европа, и поставиха въпроса за увеличаване на пенсионната възраст. Това предизвика мощен протест, защото разбрали и недоразбрали, всички се надигнаха. Правителството се уплаши и се дръпна. Сега ще влязат в същата зала , но през страничния вход. Защото какво означава да вдигнеш осигурителния стаж? Това значи, че ако не ти стига една година да се пенсионираш, ще продължиш да работиш и самия ти си повишаваш възрастта за пенсиониране. И пак не сме готови, защото възникват няколко въпроса. Моят приятел и бивш заместник Иван Нейков ги постави доста уместно на дискусиите тези дни. Първият въпрос е има ли преходен период за въвеждане на промяната и колко ще бъде той, защото може да се получи така, че при едно прибързано решение едни ще се пенсионират при старата, други - при новата система. Трябва да се даде възможност за избор. Както искате го наречете – преходен или гратисен период, трябва да съществува, и той трябва да бъде точно измерен. Смятам, че това предложение ще предизвика ново недоволство. Какъв е правилният ход? Ясно, че няма мърдане от повишаване на пенсионната възраст, но правителството трябва да си даде срок от година и половина – две, както стана в Белгия, в Англия, за да се проведе диалог и да се постигне национален консесус на всички равнища и това да го правят не само работодателите и синдикатите, но и представители на пенсионерите, сегашни и бъдещи, онези бизнесмени, които не са организирани, и накрая както в Белгия се стигна до т.нар. Генерационен пакт, т.е. цялата нация се обединява около това, че след определен период от време се повишава възрастта за пенсиониране с най-различни допълнителни възможност за хората, които здравословно не са добре, за тези, които имат някакви семейни или квалификационни проблеми и т.н. Да продължат да работят и да увеличават доходите си, след това и пенсията си. Обаче трябва да се въведе принципът, че никой няма право да откаже работа на човек в тази възраст и му да се предлага такава работа, съответстваща на неговата квалификация. Най-важното да се създават работни места, подходящи за кандидат-пенсионери и пенсионери, нещо което средноевропейските държави са с едно десетиление преди нас. Нищо от това не е налице, и ние искаме от днес за утре да скочим и България да се превърне в нов тип пенсионерска държава. Тя ще се превърне в нов тип каша.
Но от друга страна, за младите няма работа.
Това е другият момент, който основателно изтъкват много колеги - специалисти по пазара на труда. Искаме да задържим мъжете и жените да работят още 2-3 години, а същевременно на входа на пазара на труда все повече младежи остават без шанс. Следователно пенсионната реформа трябва да се прави паралелно с реформата на заетостта. Необходимо е да се насърчи откриването на работни места, които са подходящи за различни възрасти и няма да изчезнат утре. Това направи Обама и тези дни бере първите плодове от почти двегодишна работа за разкриване на перспективни работни места главно в сферата на екологията, на икономиката, социална икономика и т.н., нещо което би трябвало да е привлекателно за пенсионерите. А младите да навлизат там, където им е бъдещето – високите технологии, интернет, мобилни технологии, високо обравание, мобилност и пр.
Вие сте в Бургаска област, за да се срещнете със структурите на партията Обединен блок на труда.
ОБТ с промененото вече име Български лейбъристи започва подготовка за изборите догодина - местни и президенски. Тъй като през последните 4 години ние възприехме тактиката на спящите структури, участвахме на малко места, защото нямахме партньори - срина се проекта Нова левица, започваме овреме подготовката си за това голямо изпитание догодина. И имаме намерение да участваме в повечето общини, а Бургаския район традиционно е бил интересен, имали сме успешни пробиви тук. Затова заедно с новия зам.-председател Иван Ангелов и местните хора от ОБТ правим тридневна обиколка от Несебър до Ахтопол. Ще идвам тук и през следващите месеци няколкократно. Само че аз не се занимавам с партийно строителство, защото за разлика от предишни години при мен идват хора и ме търсят като бивш синдикален лидер, и като председател на ОБТ, крайно недоволни от управлението днес. Те са били недоволни от управлението и на Тройната коалиция, но много впечатляващо е как за броени месеци това недоволство рязко се покачва.
Интервю на Светла Русева, в. Компас, Бургас
През последните години проф. Кръстьо Петков е научен ръководител на група млади макроикономисти от Югоизточна Европа и Западните Балкани по теорията и практиката на икономическите преходи, ролята на Световната банка и МВФ, неформалната икономика и алтернативната заетост.
Той е основател и първи председател на Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ). Владее английски и руски език. Има над 500 публикации - книги, студии, статии, доклади и др. След 1990 г. повечето от публикациите му са в чужбина.
