На историците, неспособни да се учат от историята!
04.11.2001г.
В един пътуващ цирк показвали умопомрачителен номер:
Клетка, в която мирно съжителстват вълк и агне.
Когато запитали менажера как го постига, той отговорил:
„Много просто. Всеки час сменям агнето!”
Фолклор
ПОРОЦИТЕ на УПРАВЛЕНИЕТО или УПРАВЛЕНИЕ на ПОРОЦИТЕ
Днес както никога досега, е необходимо обективно да оценим историческото значение на Девети Септември и Десети Ноември от позициите на незасегнатите от мероприятията на народната власт, от позициите на не облагодетелстваните от нея и от позициите на тези, които изтърпяха кротко вилнялото двадесет години демократично торнадо и дадоха гласа си за Европейското развитие на България, като приеха идеята за националното единение и партийно сътрудничество за единственото националноотговорно политическо поведение.
Имаме ли право, тъкмо ние, да даваме точно такава оценка?
Да, имаме!
Ние, заедно с не гласувалите, сме 80% от българския народ и следва да заявим ясно на висок глас: „Аман от последователи на Бенковски, които жадуват да се прочуят, като пуснат повечко от народната кръв!”
Без да бъде подканван от чуждоземни подстрекатели, когато му дойде времето, един подготвен и просветен в държавните работи народ сам се хваща за оръжието на недоволството, за да защити своите неотнимаеми права: правото на живот, свобода и стремеж към щастие, своя суверенитет и националната си сигурност...
И още: библейското „По плодовете им ще ги познаете!” ни дава моралното право, след като сме вкусили от днешните плодове на демокрацията, поднесени ни от наследниците на Революцията, да се опитаме да разкрием истината за първоначалния им замисъл.
Имайки предвид кои са стратези на днешната разруха, пред чии мълчаливи и доволни погледи се извършваха имуществените трансформации в нашата страна през последните двадесет години и кому принадлежеше по Конституция ръководната роля в обществото в продължение на предходните двадесет, можем да направим извод за националния принос на Елита на една високо отговорна Партия, взел властта на Девети Септември в името на народа, стискащ и до днес в и м е т о на този народ.
Делото на Девети Септември е гнило в самия идеологически зародиш, имплантиран в обществената утроба от образованите, цивилизовани и гениални човекоядци Маркс, Енгелс, и Ленин.
Те определиха целта на световното революционно упражнение така:
„Използвайки изкуствено създаваните условия за обществена катастрофа, да се завземе политическата власт чрез най-многобройната и онеправдана маса – пролетариата; да се установи олигархическа, партийна диктатура над него, за да се подчини целия свят на едно централизирано, глобално господство под предлог „за всеобщо щастие”, след една световна комунистическа революция”.
Очевидно е и за слепия: този идеологически замисъл е противоестествен на божественото, заложено в познавателната същност на човека – стремежът към свобода, собственост, справедливост, сигурност, солидарност и съвършенство.
„Елитът на РЕВОЛЮЦИЯТА”, посредством неотразима революционна фразеология, привлече под знамето на борците за свобода една част от народа и я повлече към пропастта на политическата авантюра с болшевишко лице – пролетарската диктатура. Когато честните и почтени народни синове се противопоставиха на това човекоядство и братоубийство, бяха изядени от същия този революционен елит, за да се докаже още веднъж внушаваната ни лъжа: „РЕВОЛЮЦИЯТА ИЗЯЖДА СВОИТЕ ДЕЦА!”
Същите действия ще повтори четиридесет и пет години по-късно Елитът на ДЕМОКРАЦИЯТА.
Е, и демокрацията ли изяжда своите деца, или това е безусловен рефлекс на един особен, вечно жив, неспокоен и неспособен на нищо друго „ЕЛИТ”, който оцелява при всички превратности на съдбата благодарение на едничката причина, че ги организира?
През м. декември 1948г. заседава Петият Конгрес на БКП, партията, която набъбна, едновременно с тайните служби за четирите революционни години шестдесет пъти. Конгресът приема Генерална линия за строителството на социализма в България чрез индустриализация на страната, социалистическо преустройство на селското стопанство и културна революция – възпитаване на новия човек. Същевременно се издига курс за безпощадна класова борба и съзнателно, целенасочено маргинализиране на огромна част от образованите и възпитани българи, националния ни елит, отгледан и обучен с толкова жертви и страдания от целия български народ в продължение на векове. Тогава, в онези следвоенни години, години на умишлено световно противопоставяне, беше ли възможно единението на нацията и националното помирение, и представляваше ли ТО разумната алтернатива на класово-партийното и гражданското противопоставяне? Не! На нашите болшевизирани партийни апаратчици много им се искаше да повторят опита, от който бяха пропищяли братята руси ...
„Кто прошлое помянет, тому глаз вон!”, казва една руска народна мъдрост. Но за наша радост продължава: „Но кто забудет – тому два!”
Пред нас, съвременниците и продължители на славните традиции в българската държавност, въпросът с историческата памет стои така: Как, без да споменаваме за срамните и позорни исторически събития, да съхраним истината за тях, и загърбили всички политически вражди и междуличностно съперничество да заработим дружно за благоденствието на народа си, за напредъка на страната, за бъдещето на България?
Има един единствен път: като направим обективен прочит на историята от позициите на гносеологията на кризите, използвайки когнитивния подход.
Местните, регионалните и световните кризи не възникват от само себе си. Все повече се налага мнението, че те са инспирирани от добре платени ловки политически манипулатори, работещи в интерес на финансовата олигархия, която иска по този начин да се освободи от своите кредитори.
Тъкмо поради тази причина, посетите в онези трагични септемврийско-октомврийски дни междуличностни раздори и групови партийни вражди жънем днес като социални и граждански бури, за да се облагодетелстват вдъхновителите им...
Но кой ни е виновен???
Нима след стратегическия провал, когато сме се отнесли безрезервно към внушените ни от чуждоземни политикоикономически емисари препоръки; когато сме били благосклонни към дейността на недоказани „национални” ръководители, лобиращи за тези препоръки, сме в правото си да отправяме справедливи обвинения към „съветника”, към „ловкия политическия посредник”, към „комисионера на големите финансови играчи”, щом самите ние, като „зомбирано” от революционно въодушевление, малодушие или страх народонаселение, сме подкрепили онова, което ни е предлагано и „зарибени” от очертаващите се илюзорни възможности за „личен социален рай” сме довели нацията си до гибел, след изкуствено предизвиканата, с надеждата за „бой последен е този!”, национална трагедия?
И ето ни: след Девети септември, набутани дружно в социалистическия лагер, „Бащите на революцията” ни организираха самоотвержен труд, труд именно „самоотвержен”, в сравнение с който жестоката капиталистическа експлоатация приличаше на платен домашен отпуск. При този труд, чието упражняване в създадените условия граничеше с геройство (герои на труда!!), имаше значение и получаваше солидно заплащане и награди само партийния ръководител от кариерата, неговите протежета, а от кумова срама и няколко национални таланта. В условията на отприщена социална мобилност, животът нямаше как да не стане по-добър и по-цивилизован за онези, които не бяха виждали ни цивилизация, ни живот през живота си. Но всичко това, което днес наричаме „всеобщо благоденствие през годините на социализЪма”, бяха странични явления по пътя към преследването на главната цел – победата на световната революция, победата на комунизма в целия свят – или смърт! Тази главна цел беше замаскирана под политическия лозунг и практическите действия „за по-пълно задоволяване на постоянно растящите материални и културни потребности на населението”.
А между впрочем НАС, народонаселението, просто са ни подготвяли за Нов Световен ХОЛОКОСТ в комунистически сос и сега „кулинарите” се чудят на неблагодарността ни, че сме все още живи, макар малко гладни, малко боси и малко голи!!!
И когато, в Края на Шестдесетте, Вождовете от Кремъл най-сетне осъзнаха абсурдността на курса към „световна революция или смърт” и свърнаха по пътя към мирното съвместно съществуване „с едно наум”, Бащиците Ни се оказаха без политикоикономическа стратегия, в един абсурден и объркан собствен свят, свят уж човешки, но отричащ общочовешките ценности – свободата, собствеността, справедливостта, сигурността, солидарността и стремежа към съвършенство. Те доживяха да видят собственото си отрицание в образите на своите деца и внуци, които смеейки се над техните партизански спомени, се разделяха без срам с идеалното частно партийно у тях, като си присвояваха без свян материалното общонародно у нас ...
Именно ТЕ, техните деца и внуци, и някои техни по-хитри бойни другари с експроприационен опит и охранителни способности, организираха избухването на демокрацията на Десети Ноември...
Отломки нищожни от някогашните тоталитарни партии, съставляващи най-алчната, агресивна, посредствена и кариеристична част от партийно-стопанската върхушка, се заеха да градят новото демократично общество по своите вътрешни закони и наложиха новия морал в страната ни – морала на алчността, безскрупулността, бездушието и хазарта, морала на организираната политическа престъпност – корупцията, бездействието с власт и повсеместния масов бандитизъм.
Може ли едно общество, чиито социални върхове са раздирани от подобни обществени пороци, в условията на преустройство, в условията на „смяна на системата и собствеността” да формира такова „демократично” управление, което да го защити от алчността, кариеризма, егоизма и корупцията на собствения му, отглеждан 65 години, „ЕЛИТ”, като „завербува” интересите на порока на този елит в полза на общочовешките и общоевропейски добродетели?
Ако ние вярваме, че козината, за разлика от нрава, може да се сменя, следва ли да търсим в порока, обсебил ЕЛИТА, такива интереси, които могат да го трансформират по един магически начин в добродетел или да се примирим веднъж завинаги с мисълта, че сме осъдени час по час да сменяме агнето?
Но преди да дойде Онова Време, когато няма да има откъде да се вземе Новото Жертвено Агне, не е ли време да сменим ЕЛИТА с нов?
НИКОВ, Н. Ат. 10.09.2001г., гр. Русе. Корекции 30.10.2009г.
На вниманието на Директора на НИМ, г-н Божидар Димитров!
Копие: Нова телевизия, „Здравей България”.
Сергей Станишев, Депутат в XXXIX-тото НС и Председател на ВС на БСП.
Божидаре,
Вечерта на 29.05.2002г., в своето предаване „Памет българска” Ти поясни защо не е възможно създаването на фашистка партия в България. Главният ти аргумент беше, че „фашизмът е расова теория, а както е известно нашият народ е толерантен етнически, религиозно и расово, и по тази причина такава партия не е възможно да бъде създадена в България”.
А дали „расизмът” е единствената и достатъчната черта на фашизма?
Преди да изкажа разбирането си за същността на човека, изразена в „стремежа му към съвършенство”, постигнат в три координатното пространство на единството и взаимодействието между „свобода”, „собственост” и „сигурност”, позволявам си няколко мисли за ролята на историците.
Днес ние имаме изключителната възможност да бъдем направлявани от историци: Президентът Ни историк, Председателят на Партията Ти историк, Самият Ти си историк, и при това, най-популярният в България. Очакваме от всички вас да дадете старт на новия прочит на историята, защото ако не изясним миналото си и участието на „бившите управляващи” в него, народът и страната ни няма да имат бъдеще, т.е. ще изчезнем от картата на света. Но вие, историците, сте съгласни да изглеждате в очите ни по-скоро „тъпи”, отколкото да бъдете „гладни”. Вече и децата разбраха: „Историята учи, че историците ни не ни учат на история”.
Ако вие, тримцата, бяхте честни български мъже-историци, първом щяхте да осветлите „ПРЕХОДНИЯ ПЕРИОД” и то с вниманието, което отделя всяка една наука на преходните процеси. За матрица щяхте да вземете определението на вожда и учителя Георги Димитров за фашизма като „изчадие на финансовата олигархия и партийния апарат”.
След това естествено щяхте да достигнете до извода за установяването с Деветосептемврийския преврат на фашистка власт в България, власт, която се е крепяла на организирани инквизитори и екзекутори, вдъхновени от задграничните послания на Димитров и Коларов, ръководени от Тр. Костов, Антон Югов, Енчо Стайков, Георги Чанков, Боян Българанов, Руси Христозов, Раденко Видински, Цола Драгойчева, Владимир Бонев, Г. Ганев, Биче Зеев, и кой ли още не. За преки изпълнители на замисъла за прочистване на България от евентуални политически противници те са избрали подготвените, в организираното от тях гражданско противопоставяне, партизани, партизански командири и политкомисари, политзатворници-разузнавачи и провокатори, млади ремсисти. На една значителна част от тези личности беше отредено да „оцапат ръцете си в кръв”, да ги оцапат с кръв не в битка, не в бой, а в подла и престъпна инквизиция над предали оръжието си и прекратили съпротивата по един или друг начин „врагове” и над невинни, интелигентни, независими, влиятелни, трудолюбиви и богати българи. А „врагът” по всички закони се разпитва, отвежда в плен и предава на съд, ако има достатъчно основания за това. Един от тези екзекутори е бил бащата на Председателя на Твоята Партия. За Твоя чест, бай Димитър- Кавалерията не е бил сред тях, много пъти съм говорил с него! Комунистите на Девети септември са били ОСЕМ хиляди души. Много от тях се отказват от Партията и идеята, след като са станали свидетели на националния погром, който са устроили екзекуторите и узурпаторите на властта. А екзекуторите са били много. Само за една година броят им е нараснал на СТО И ПЕТДЕСЕТ хиляди. На Петия конгрес на Партията се рапортува за членска маса от 250 000. Можеш да бъдеш сигурен, че от тази маса едва 2-3 хиляди са били честни и неопетнени с кръв. Останалите са били от числото на екзекуторите или посочени от тях. Тъкмо тези екзекутори станаха тайната основа на нашата Партия, която просъществува до 1990 година. На нея й трябваха много честни и талантливи личности, особено такива, които чистосърдечно служеха на идеала и с гордост носеха званието „КОМУНИСТ”, за което „се воюваше цял живот и с целия живот”. Честни и талантливи личности, които в своята наивност можеха да бъдат използвани като изкупителна жертва и да бъдат оплюти и поставени на прицела на организираната от екзекуторите тълпа, „когато му дойде времето”. С останалите екзекуторите се разправяха чрез разнообразни и познати способи…
Тези екзекутори, като преписаха греховете си на „комунистите”, организираха избухването на демокрацията и съсипването на държавата, за да могат да наследят всичкото й богатство. Онова богатство, което ограбиха от убитите, от битите, от заплашваните и рекетираните след Девети септември и което създадоха за 45 години покорените от тях българи.
Екзекуторите са интернационалисти-космополити. Целият свят е тяхното отечество, щом контролират ресурса. Всички страни са им скъпи и мили, освен собствената, което показват вече дванадесет години.
Днес ДЕЦАТА на екзекуторите на българския народ разпределят богатството му. Те назначиха за охранители на народните интереси хора от своята черга – двете опозиционни партии – които, както гарван гарвану, очите си не вадят. На тях им е изгодно да стоят в опозиция, защото икономическата власт е в техни ръце, още повече – синовете на екзекуторите са в Правителството и ги защитават. Иначе защо ще се съгласяват с тоталното раздържавяване на предприятия и банки? Изглежда нещо са обещали и на Теб, ако им бъдеш послушен, какъвто си популярен...
След Девети септември, в Името на НВ Симеон Втори, Съставите на Народния съд са произнесли присъди над 11 000 българи. Днес зад името и с помощта на НВ Симеон Втори ще се произнесе окончателната присъда над българския народ – лишаване от правото на собственост и правото на суверенен живот.
Има спасение! Спасението е в единомислието и единодействието на онези българи, които са прочели историята с отворен разум и са извлекли поуки от нея. Тук на историци, като вас тримцата, не може да се надяваме!
Българите ще намерят в себе си куража и себеотрицанието, за да се противопоставят на Деветосептемврийската бандитска шайка екзекутори, която стоеше начело на управлението на страната до 10 ноември 1989г. и го окупира тайно веднага след това. Всички нейни членове трябва да бъдат разкрити, а имената им огласени. Някои от тях Господ Бог справедливо наказа, но други бяха строго охранявани, за да продължат, когато е необходимо, сатанинското си дело. Времето им настъпи на Десети ноември и те доказаха, че са господари на положението и ще бъдат такива още дълго време, ако не ги разобличим. Те с кръв са взимали властта и с кръв искат да я дадат!
„Има ли смели хора да ни пуснат кръвта?” – питат те.
„Ако няма - ще робувате! За свободата и собствеността с кръв се доказва, че си достоен!”
Е, Божидаре,
Разбра ли сега защо не е възможно да се създаде в България фашистка партия?
Защото мястото отдавна е заето от ония, които не делят властта с никого!
Защо ли Те питам, Теб Ти е отдавна ясно, но се правиш на „абдал”, за да останеш жив и сит!
Бъди ни жив и сит, щом искаш!
капитан НИКОВ.
01.06.2002г.
гр. Русе.
