От Никола Ников, гр. Русе
Уважаеми г-н ПРЕЗИДЕНТ,
Днес, в предаването „Здравей България” по Нова телевизия в дискусията върху 82-те анти кризисни мерки на Правителството, в която участваха ст.н.с. Митко Димитров, Емил Хърсев, Лъчезар Богданов и закъснелия Георги Ангелов, Хърсев си позволи да нарече Президентската институция „БУТАФОРНА”.
В това разбира се няма нищо чудно в смисъл „един бутафорен човек, представител на едно бутафорно направление в една бутафорна „наука”, бутафорничал през целия си живот, да вижда около себе си всичко бутафорно”, включително и икономическата криза, чиито причини и досега не са формулирани ясно.
Чудно и необяснимо е поведението на Вашия съветник по икономическа политика: именно неговата позиция по отношение премахването на плоския данък даде кураж на Хърсев да нарече институцията, където този ръководител на Икономическия институт на БАН е съветник – БУТАФОРНА.
Младите „икономисти” Лъчезар Богданов, Георги Ангелов и Хърсев нямат престава от политическа икономия, те не знаят какво е това „политическа икономия”, за тях „политическа икономия” е някаква „клоунада”. И въпреки това именно на тях се позволява редовно да изказват мнение върху политикоикономически въпроси.
Основният политикоикономически въпрос на една държава е свързан с балансът на разходите, възстановяването и възпроизводство на ресурса и съдбата на излишъка (натрупването).
Научното решаването на този въпрос ражда категориите производствени разходи (цена на мъртъв и жив производствен ресурс, производствени социални, държавни и управленски разходи), цена на потребителския продукт (цена на едро, цена на дребна, търговска отстъпка, търговска печалба, транспортни разходи, разходи по кредити и др.), данъци върху оборота, доходите и печалбата, данъци „сигурност”, излишък.
Държавата използва различен подход (политика) при решаване на този въпрос, като се стремят да постигнат баланс на интересите на всички граждани и социални слоеве представени в границите на нейната юрисдикция.
Единият вид подход (политика) наричат десен, другият вид – ляв. Но критерият за различаване на тези подходи (политики) е повърхностно елементарен. Той се е зародил в главите на младите икономисти от сорта на Емил Хърсев, Георги Ангелов, Георги Ганев, Владимир Каролев, Мартин Димитров, Лъчезар Богданов и др. техни колеги, скрити представители на либертариантското направление в политикономията. И за да прикрият позициите си, те отричат съществуването на самата политическа икономия, като я заменят с някакъв си „икономикс” – микс от политикоикономически недомислици.
Тези, наричащи себе си „икономисти”, които в по-голямата си част изкарват хляба си с финансово посредничество, политическо лобиране (корупция) и медийни манипулации за внушаване на вредни за обществото икономически идеи, възприемат за критерий на една политика частта от брутните доходи на гражданите и брутната печалба на фирмите, независимо от тяхната величина, която държавата прибира за себе си.
Ако държавата прибира само 10% - нейната икономическа политиката е дясна. Ако възприеме прогресивно подоходно облагане с по-висок процент – това е лява политика, т.к. изземва парите на бизнеса.
Веднага би могло да им се зададе въпрос: „Каква икономическа политика са поддържали правителствата на Царство България? Дясна или лява?”
Скалата, по която са били облагани доходите в Царство България в годините на Голямата Стопанска криза, израз на каква политика е – дясна или лява?
За Ваше сведение ето тази скала:
В онези кризисни години (1927-1933 г.) в България имаме въведено семейно прогресивно подоходно облагане. 50 лева плаща лице, чийто годишен доход за сам данъкоплатец е 3 000 (три хиляди) лева; за данъкоплатец със двучленно семейство, като се брои и той таванът е 5 000 лв. и за данъкоплатец с повече от двучленно семейство, чийто общ годишен доход не е повече от 5 000 лв. + 500 лв. за всеки член над двата такива.
Облагането става върху дохода от изтеклата календарна година по следната таблица: за първите 20 000 лв. -2%; от 20 000 до 30 000 лв. – 3%; от 30 000 до 40 000 лв. – 4%; от 40 000 до 50 000 лв. – 5%; от 50 000 до 60 000 лв. – 6%; от 60 000 до 70 000лв – 7%; от 70 000 до 100 000лв – 8%; от 100 000 до 150 000лв – 10%; от 150 000 до 200 000лв- 12%; от 200 000 до 250 000 – 14%; от 250 000 до 300 000 -16%; от 300 000 до 350 000 - 18%; от 350 000 до 400 000 – 20%; от 400 000 до 500 000 – 22%; от 500 000 до 600 000 – 25%; от 600 000 до 800 000 – 28%; от 800 000 до 1 000 000 – 31%; 1 000 000 до 1 500 000 – 34%; от 1 500 000 до 2 000 000 – 37% и над 2 000 000 – 40%.
Моля да бъде отбелязано: НЕОБЛАГАЕМ МИНИМУМ НЯМА!!! Това ясно сочи, че в царство България не е имало ”ПРОЛЕТАРИИ” – социална категория, която не е плащала данъци, а се е грижила само за собственото си оцеляване и възпроизводство, както е било в Древния Рим.
Разходите по съществуването на Държавата е била грижа на всички дееспособни и правоспособни граждани, които са били длъжни да се издържат от своя собствен труд, за което държавата е осигурила необходимите условия. Разбира се, по-богатите, по-предприемчивите, по-високоплатените имали и по-голяма отговорност към държавата, а тя съответно им е предоставяла възможност за разрастване на бизнеса, защита от фалит, натрупване на богатство и капитал, възможност за социална мобилност.
Как да бъде определен характерът на тази политика, използвайки критерия на посочените господа „икономисти-либетрарианци”?
Те самите не биха могли да определят тази политика, защото тя е била СПРАВЕДЛИВА, а в техните макро представи за икономическа политика такива категории като „справедливо разпределение на произведените материални блага” и „разумно използване на излишъка” не съществува.
Справедливият характер на едно държавно устройство най-ярко проличава в кризисни ситуации, по поведението на нейните политици-държавници.
Какви стъпки са предприели българските държавници в годините на Голямата стопанска криза – 1927-1934г?
Ето свидетелства и за това:
На 1 май 1927г, влиза в сила Законът против лихвоимството. Ето част от мотивите на вносителя от името на Правителството, Министър д-р Т. Кулев:
«Един от отрицателните резултати на голямата европейска война, която погълна човешки жертви и материални блага в чудовищни размери и докара финансово и стопанско разстройство на почти всички участващи в нея държави, е и прекомерното покачване на лихвения процент и свързаното с това широко развитие на лихварството.
Същите две явления, неизбежни спътници на материалните опустошения на войната и на причиненото от нея разстройство на народното и частното стопанство и на настъпилата в следствие на това оскъдица на свободни капитали на паричния пазар, не закъсняха да се появят и у нас.
И наистина, след войната, особено през времето, когато нашият лев не беше стабилизиран и неговата стойност постоянно падаше и се качваше, лихвеният процент беше се повишил до грамадни размери, които достигаха до 40-50% годишно, а лихварството получи широк размах.
След стабилизирането на нашия лев и след направените усилия за възстановяване и съвземане на народното стопанство и за спечелване отново доверието на кредита, която нашата страна имаше преди войната в средата на чуждия свят, лихвеният процент започна постепенно да спада през последните две години и сега той е доста далече от най-високия пункт, който беше достигнал преди това.
Обаче все пак и днес той е все още твърде висок. Това силно затруднява възвръщането на нашия стопански живот към нормални условия и поставянето му върху здрава основа.
За да се обезпечи и засили благотворното действие на разните мерки от стопански характер, които досега са взети и които и в бъдеще ще се вземат както от страна на държавната власт, тъй и от частната инициатива за намаляване на лихвения процент и за ограничаване на лихварството, необходимо е против това последното да се вземат и у нас, както това е направено в другите страни на Европа, известни наказателни мерки....»
На 29 март 1932 г. влиза в сила Закона за предпазния конкордат. Мотивите за неговото приемане са изложени от Министъра на правосъдието Д. Върбенов:
«Както всички други съсловия, така и търговското, при днешната тежка стопанска и икономическа криза, която преживява страната се намира в упадък, края на който не може никой да предвиди. Правното положение на търговеца въобще е уредено с Търговския закон, а съдбата на оня търговец, който е изпаднал в невъзможност да посреща задълженията си и да продължи предприятието си – по-специално от книгата за несъстоятелността от същия закон.
Несъстоятелността, обаче, свързана с извънредно важни и тежки последици за несъстоятелния, не може да се остави като единствен регулатор за положението на търговеца, спрял платките или който се намира в опасност да ги спре. Този институт не само убива името на търговеца, не само лишава несъстоятелния от правото да се разпорежда с имуществото си, не само води към ликвидация на предприятието, но както досегашната практика е показала, той е бавен, скъп и растройва окончателно предприятието, при това без да донася никаква полза за кредиторите, освен нови разноски.
За избягването на всичко това законодателят е създал така наречения институт за мораториума, правната роля на който, обаче се изчерпва с това – да освободи временно търговеца от неудобствата на единичното принудително изпълнение, без да разрешава въпроса за неговото търговско бъдеще.
Отстраняването на тези лоши страни на мораториума чрез подобряване на неговите постановки е невъзможно... Така се очертава целта на една нова институция – тази на предпазния конкордат – която в другите по-напреднали страни отдавна е била възприета, а в Италия още през 1903г., институция, която има за цел да създаде за почтените и добросъвестни търговци, бидейки претоварени с дългове, вследствие на обективни причини, възможност чрез една принудителна спогодба с кредиторите си да заздравят предприятието си, получавайки достатъчно облекчения, от които най-същественото е намаляването на задълженията им.
Правно-стопанската цел на предпазния конкордат, прочее, не е да ликвидира принудително, но, напротив, да заздрави търговското предприятие, като го облекчи и направи жизненоспособно, за да може да бъде полезно на националното стопанство. Чрез този институт се предотвратява и обявяването на търговците в несъстоятелност – нещо нежелано по всичките онези причини, които се изложиха в началото на тези мотиви.
Средствата за постигане на тази цел са следните: на търговци, които не могат да бъдат упрекнати в това, че по лекомислие или по непочтен начин са разстроили финансово предприятието си, се позволява, щом изпаднат в положение на спиране или опасност от спиране на платките си, да искат откриване на производство за сключване на предпазен конкордат.
Съдът проучва най-бързо искането и в съдебно или разпоредително заседание го уважава или отхвърля. С факта на откриване на производството ... всички единични преследвания против длъжника се спират, като се предоставя на съда за същото време да назначи контрола върху воденето на работите на търговеца и да изучи основно състоянието му...
Движейки се от съображения за справедливост, проектът предвижда за всички злоупотребления, както от страна на длъжника, така и от страна на кредитора, при сключването на предпазния конкордат, най-строги санкции...»
Следват още два закона. На 16 април 1932 г. влиза в сила Законът за облекчение на длъжниците, с който правителството цели да облекчи положението на всички други стопански съсловия, като им помогне да понесат по-лесно тия моменти на криза и стопанска разруха.
Законопроектът за облекчение на длъжниците се стреми чрез мерки от правен характер да даде възможност на длъжниците, които поради обективни причини са се оказали неизправни или се намират в затруднение, да ликвидират своите задължения доброволно и по тоя начин да избягнат принудително събиране на същите с всичките му тежки последствия.
Само три дни след влизането в сила на този закон, на 19 април 1932г. е публикуван Закон за закрила на земледелеца-стопанин. Вносителят на закона, министърът на земеделието Димитър Гичев, се мотивира така:
«Голямата земледелска криза, която е обхванала особено остро земледелските страни в Средна и Източна Европа, изненада и свари неподготвени, при отегчени стопански условия, както държавата, така и самото земледелско население.
Катастрофалното спадане цените на земледелските произведения свари нашите земледелци твърде много задължени към банки – държавни и частни, кооперации и частни лица. Поради намаления паричен доход на земледелците, голяма част от тях не са в състояние да уреждат редовно задълженията си. В последните няколко години, особено в началото на 1929г. зачестиха продажбите на недвижими имоти на земледелски стопани. Стълбът на стопанския живот – земледелието - е разклатен. Необходимо е да се вземат мерки, за да се спре процесът на обезземляването и да се подпомогне българският земледелец в усилкията му да ликвидира с задълженията си...
Предлаганият законопроект е една от първите мерки от редицата такива, които ще се вземат за облекчаване на длъжниците, а в случая на земледелските стопани. С него искаме да гарантираме както необходимите средства за производство, а така и необходимото за изживяване на земледелските стопани.
Осигурява се възможност на земледелските стопани да сключват конкордат под гаранцията на Българската земледелска банка, а също така да си възвърнат по желание, при възможно най-големи улеснения продадените им след 1 януари 1929г. имоти на публичен търг, или тия, които се биха продали в бъдеще. По този начин ние ще запазим дребния трудов характер на нашето земледелие.»
Ето как са разбирали икономическата политика на държавата в години на криза Строителите на буржоазна България!!!
Днес, пред нашите равнодушни погледи, с нашето противоречиво „съгласие”, „безрезервна”, безогледна и сляпа подкрепа за всяко Ново Управление през последните 60 години, стана възможно разрушаването на българската държава и българските държавноправни традиции.
Нашият съвременен политически елит не е способен да разбере простата икономическа истина, следвана от ВСИЧКИ КОНСЕРВАТИВНИ ПРАВИТЕЛСТВА на Третата БЪЛГАРСКА „БУРЖОАЗНА” ДЪРЖАВА, разрушена от НЕГОВИТЕ ПАРТИЙНИ ВЕТЕРАНИ – БАЩИ И ДЕДИ, ПРОСТАТА ИКОНОМИЧЕСКА ИСТИНА, на която се крепи политическият подход и политическото сътрудничество: ДЪРЖАВАТА СЕ ИЗДЪРЖА ОТ ИЗЛИШЪКА НА БОГАТИТЕ, А НЕ ОТ ЗАЛЪКА НА БЕДНИТЕ!!!
Днес и „десни” и „леви” се надпреварват да предлагат още по-големи данъчни облекчения за богатите (плосък данък до 7% и нула дивидент и корпоративен данък), за да можем с „Леви, десни”, «Леви, десни”, дружно да вървим към пропастта на глобалното без държавно управление.
Могат ли те да отговорят на този елементарен въпрос:
Какъв беше смисълът на въвеждания плосък данък и ниския корпоративен данък и как се изпълни този смисъл с реално съдържание?
Защо не се опитат да сравнят скалата за облагане на доходите и фирмите в Европейските страни, дори и в една Словакия, която финансовият министър обича да дава за пример, с нормата на печалба, вътрешните инвестиции и средствата, заделени от бизнеса за научни изследвания и развойна дейност?
В българските печеливши фирми през миналата година са останали повече от 20 милиарда лева печалба. Какво са направили те с тези средства??? Колко от тях са инвестирали в българското производство, колко в наука, колко в културата и спорта??
Уважаеми г-н ПРЕЗИДЕНТ,
Именно ниските подоходни и корпоративни данъци и безконтролното натрупване на финансов ресурс и неговото неразумно използване са причините за икономическата криза.
Илюзията за обсебване на суверенитета от финансистите, дошла от склонността на държавата (политическата класа) да им позволи да трупат огромни печалби и разрастване на частното им финансово влияние върху цялостния обществен живот (семейство, образование, трудова дейност, бизнес активност) направи финансовите началници арогантни в своите действия, което възмути дори отделни техни представители.
Така например, Мартин Заимов, бивш зам. управител на БНБ, в една дискусия по RE:TV с водещ Асен Григоров, каза буквално следното:
„Това че през последните 20-30 години, една не малка група от хора, акумулира доста голям ресурс и голямо лично богатство, а оттам и не малка власт, защото медиите и политическата класа днеска много внимателно слушат финансовите пазари, слушат банкерите, ето поканили сте ни тука вие, това не е основателно…”
Един от водещите специалисти по банково дело у нас смята, че без никакво основание на банкерите и хората натрупали огромен финансов ресурс е предоставено правото да разполагат и да търгуват с народния суверенитет, с делегираното от народа право да се упражнява власт над него. Освен това той „свенливо” изказва своя оптимистична прогноза: „Светът да разбере, че не са финансите двигателя на икономиката, а икономиката е двигателя на финансите”!!!
Ето срещу подобно разбиране, срещу подобна доблестна позиция се надигат родните „квази” икономисти, като посочените по-горе.
Уважаеми г-н ПРЕЗИДЕНТ,
Ние, разумно мислещите граждани, изказваме нашето огромно съжаление, че сред Вашите съветници не се намират такива опитни в ораторското изкуство и спора полемисти, които да могат да закрият магията на всяка софистична плетеница и манипулативна игра.
От това страда най-вече държавата и нейният народ.
На Ваше разположение, Винаги ГОТОВИ…
