Блог на проф. Кръстьо Петков

В контекста на публичния дебат относно правото на държавата да се намесва в пазарните отношения, засягащи кредитирането, лихвите, лихварството и защитата на кредитополучателите, е важно да знаем както европейските добри практики, така и собствения си исторически опит.

Това е съображението да публикувам два законодателни акта, приети от Царство България, останали в сила до 50-те години. Те ми бяха пратени от читатели на блога, които следят дескусията за предстоящите промени в законите, третиращи кредитната дейност в България. Помествам и текста на едно от писмата, аргументиращо ползите от познаване на българската стопанска история.

Писмо от читател на блога:
--------------------------------------

"За пореден път се убеждавам, че за да се оправи държавата само трябва да се възстановят законите от преди 1944 г. Чел съм тогавашния Търговски закон, Законът за счетоводството и много други, които са по-кратки, ясни и ефективни от днешните ни закони.

И проблемът с банковите лихви и лихварските престъпления днес няма да го има, ако имаше в съвременното законодателство действащия по онова време ЗАКОН против лихвоимството, който ви изпращам като приложение.

Законът е бил в сила до 50-те години, включително и по време на
социалистическа България. После е бил отменен - ядно защото в държавната банкова система не е имало нужда от подобна регулация.

Освен това изпращам и действащата също по онова време Наредба закон за облекчение на длъжниците и за заздравяване на кредита. От нея се вижда как истинската държава се грижи за населението и запазва производителните сили на стопанството, а не ги жертва в изгода на една или друга прослойка.

Тогава явно хората са знаели, че "законът е по-важен за града от
крепостните стени" (мисъл на древногръцки философ), че справедливото уреждане на обществените отношения е по-важно от икономическите баланси и печалби, нещо повече, те са знаели, че няма икономически просперитет и стабилна държава, ако в обществото царува беззаконие.

Предлагам инициативният ви комитет, с помощта на грамотни юристи, да подготви един или два законопроекта, който осъвременяват старите закони и да намерите начин да ги вкарате в дневния ред на Парламента. Пък нека видим кой ще им се противопостави и с какви аргументи. Във всеки случай законопроектът ще срещне небивала общонародна подкрепа.

Аз бих потърсил помощта на Огнян Герджиков - човекът е прекрасен
познавач и абсолютен авторитет в търговското право, опитен
парламентарист и от редица негови изказвания, които съм следил в
Интернет, имам очакването, че такава идея силно ще му допадне".

Поздрави,

А. М.
София