Блог на проф. Кръстьо Петков

До управителя на гражданско сдружение ГЛАС
проф. д.ф.н. Кръстю Петков

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

относно някои виждания за естеството на кризата в България и предложение за сътрудничество

от д-р. инж. Марин Любенов Маринов
гражданин на Република България, временно
пребиваващ в РФ, ст. н. с, Институт по проблеми на
транспорта към Руската академия на науките,

Уважаеми господин професор,

По мое мнение, сегашната криза е преди всичко криза на моралността и девалвация на основни понятия, свързани с
ценностната ориентация на човека. Поради тази причина считам, че предприеманите данъчни, финансови, социални и др. мерки и свързаните с тях управленски решения няма
да бъдат достатъчно ефективни и няма да доведат до разрешаване на проблема.

Излизането от състоянието на безидейност, в което бяха вкарани българските граждани през последните години не може да бъде реализирано само с политически лозунги, икономически решения и административни мерки. Без да бъдат положени усилия за изменение на съзнанието на хората, да се
изисква нещо от тях или да се направи нещо в тяхна полза, няма да бъде възможно.

В подкрепа на тези твърдения искам да изложа накратко някой научни резултати, свързани с изследване на човешкото поведение в различни ситуации (сфера, в която работя аз).

Проведените наблюдения определят три базови фактора, стоящи в основата на безопасността на човешките поведение и дейност. Това са факторите - морал, воля и интерес.

Професионализмът, способностите, психологическата и физическа подготовка, които сега се считат за основни, на
практика се явяват второстепенни, „оперативни” фактори. Те нямат еднозначно влияние върху човешката безопасност и се влияят от условията и текущото състояние на човека.

Влиянието на базовите фактори на безопасността на човешкото поведение (морал, воля и интерес), напротив, се отличава с много голяма стабилност и инертност и бързото и ефективно въздействие върху тях се оказва практически невъзможно.

За успешността на човешкото поведение и дейност ведущо значение имат някой по-широки и всеобхватни фактори като –
“мъдрост”, воля и активност.

В условното понятие „мъдрост” тук са включени морал, знания, опит, култура, вяра и други аспекти на човешкото съзнание, а активността се представя като динамика на
реализация на човешките интереси.

От всички посочени фактори моралът се явява своеобразна рамка, през призмата на която се проявяват всички останали
фактори. В това си качество той представлява основа за безопасността и резултатността на поведението, както на
отделния човек, така и на отделната група, колектив или обществото като цяло.

При отсъствие на морал не можем да говорим за мъдрост, а само за компетентност на човека. Именно с морала обаче сега са свързани и най-големите проблеми на нашето общество.

Моралните норми и морални критерии в наше време са основани на най-различни субективни, религиозни, класови, идеологически и прочие съображения или се свързват със съществуващия обществен строй или даже със статуса на отделните категории хора.

Направените изследванията в областта на етиката обаче
показват, че най-истинни се явяват моралните ценности на самата природа и критериите за тяхната преценка трябва да
бъдат извеждани от принципите и законите на съществуване на Вселената (например - принципите на хармония, еволюционност,
информационност, йерархичност, приемственност, динамичност и др.).

Поради това, за да бъде максимално обективна, моралната оценка на човешките действия трябва да бъде основана на една единна система от универсални за човека и природата критерии.

В същото време анализа на съществуващите критерии показва, че само не голямо количество от тях е пригодно за обективна
морална оценка. Повечето от тези критерии са общи не конкретни и с размит смисъл и оценката по тях е много сложна, субективна и в крайна сметка – не коректна.

Това от своя страна води до безкрайно теоретизиране в научните среди и почти пълно игнориране на морала в обществения живот.

Съществува и друг проблем, свързан с въпроса – „Кой има право да оценява морално?”

Отговорът на този въпрос е неотделимо свързан с така наречения „парадокс на моралната оценка”. Съгласно този
„парадокс” би било логично да се предположи, че отговорността да оценяват морално могат да поемат само хора, които се отделят от общата маса по морални качества, така както е прието в другите области на човешките знания и практика.

Обикновено, колкото е по-висок морала на човека, толкова по-критично той се отнася към себе си.