Интервюто е публикувано със съкращения във в. Галерия на 27 Януари 2010 г.
Г-н Петков, във вашия Интернет блог публикувахте анализ, посветен на финансовия министър. Какво ви мотивира да го направите и с какво той предизвика вашия интерес?
Отначало интересът ми беше чисто професионален, тъй като от 2003 г. аз бях ангажиран като експерт от Международната организация на труда и Европейската конфедерация на профсъюзите в Брюксел - в района на Западните Балкани; а през последните години и в Източна Европа, специално в страните от бившия Съветския съюз, като Грузия, Армения, Азербайджан. Постепенно, стъпка по стъпка, се натъкнах на доста интересни факти, свързани с дейността на Световната банка и Международния валутен фонд, на нейните емисари и експерти. Един от тях, безспорно, е българинът Симеон Дянков.
След това от 2003 до април 2009 г. следях редовно продуктите на господин Дянков и неговата група: това са годишните класации на т.нар. Doing business (Правене на бизнес), с които не само банката, но и господин Дянков се прочуха из целия свят. Той стана действително един от най-цитираните автори в този раздел на макро икономиката. Но през втората половина на 2009 г. ситуацията се промени рязко - господин Дянков започна, да става политик. Беше привлечен в правителството на господин Борисов и интересът ми вече е свързан с тази негова нова мисия ...
Защо избрахте точно този момент да пуснете този анализ, казахте, че отдавна се занимавате с неговата личност.
Още преди година и половина дадох едно обширно изявление пред БГНЕС, обръщайки внимание върху очертаващия се провал на проекта Дуинг бизнес; както и от парадоксите, които се получават от рейтинговите проучвания, като например класирането на страни с диктаторски или недемократични режим, каквито са Грузия, или пък Маршалските острови; както и престижните места, които заеха страни, като Македония и България в класациите на екипа на Дянков. Като сравнявам икономическите показатели на тези страни и на, примерно, скандинавските – Норвегия, Швеция, Дания, разликата е, както се казва, от земята до небето. За това реагирах, воден от чисто професионални подбуди.
Но от октомври м.г. насам неколкократно бях помолен от мои колеги, с които поддържам връзка в нашата тясно специализирана мрежа на алтернатовно мислещи икономисти от Вашингтон, Женева, от Брюксел, както и от членове на гражданското сдружение ГЛАС, да представя един анализ на господин Дянков, неговата кариера, неговите възгледи. Оказа се че това е доста сложна работа.
Аз не исках да се занимавам с чиста публицистика, нито пък да се ровя във факти от личния му живот. Така че от октомври м.г. до сега трябваше да прочета няколко стотин страници, главно независими анализи на проекта Дуинг бизнес и бях готов с мой пространен коментар едва в края на миналата година. Изчаках съзнателно, тъй като междувременно имаше и едно премеждие в семейния живот на г-н Дянков.
И, както се казва, точният момент дойде, когато се състоя т. нар. президентски форум за кризата. Слушайки премиера Борисов и неговите министри разбрах, че народът на България за пореден път ще трябва да претърпи експеримент, който в случая се ръководи от пратеника на Световната банка – господин Дянков, завърнал се в родината и превърнал я в експериментално поле за шокови реформи.
Вашият анализ започва с въпроса: Мисионер ли е Симеон Дянков? И както коректно сте посочил думата „мисионер” означава „духовно или светско лице, изпратено при иноверни народи с религиозна мисия ... често пъти натоварено и с тайни политически задачи ...”. Доколкото разбирам, според Вас, Дянков е мисионер в последния смисъл – лице натоварено с тайни политически задачи. Какви са тези тайни задачи и кои го е натоварил с тях?
В случая той изпълнява и политическа мисия. Нещо повече, той прави опит да се трансформира във високопоставен политик, виждате, че вече защитава интереси и позиции на партия ГЕРБ. На техния форум говори за това, че трябва да се спечели втори мандат. Изобщо, ангажира се с чисто партийни и текущи политически спорове и ситуации в България.
А иначе няма как неговите мисии в Грузия и някои други места, а сега и в родината му, да нямат политически ефекти или да не са свързани с политически ангажименти. Какво имам предвид? Ами той е бил един от най-известните съветници на реакционния недемократичен режим на президента Саакашвили и по този начин е помогнал да се изпълни неговата програма.
Аз бях в Грузия , тъй като тя влиза в полето на моята изследователска дейност - ръководя екип от експерти макро икономисти и социолози в този регион. Срещнах се с протестиращите от палатковите лагери в столицата Тбилиси (пролетта на 2009 г.). Говорих с представителите на бизнеса, на синдикатите и разбрах какво значи да разрушиш до основи една Академия на науките; да премахнеш трудовото законодателство и да забраниш Кодекса на труда; да съветваш местния частен бизнес да започне на чисто, като му дадеш неограничени права, без да се съобразява с норми и стандарти за социална защита и осигуряване (а такива има, регламентирани от Международната организация на труда).
Същият стил и почерк аз откривам и тук, в България. Освен прекият партиен ангажимент се стига до революционни (в кавички), методи за преструктуриране или за упражняване на правата и за оперативно изпълнение на бюджета. Аз, примерно, не мога да си обясня и до днес, (вече цяла седмица ме тормози този въпрос), как е възможно да се съветва премиера държавата да упражнява рекет спрямо бизнеса? Защото какво друго означават изявления: ще ви подновя договорите за изпълнение на държавни поръчки, ако отстъпите 10% от цената (след като вече е постигната договореност и има правни клаузи, приети от двете страни). И какво означава това да кажеш, че го правиш, защото знаеш, че има корупция.
Какво конкретно имате предвид за бизнеса?
По инициатива на господин Дянков от няколко дни строителни и други фирми, които вече са влезли в договорни отношения с държавата са притискани да преподпишат договорите, като отстъпят 10 % от цената. Само при това условие ще им бъде финансиран проекта. Аз правих справки със специалисти по международни финанси и опитни юристи. Никой никъде не намери макар и мъничко основание да легитимира един такъв подход. Така че в случая няма нищо професионално, няма нищо експертно в един такъв метод; това е почерка на един завоевател, на революционер, който смята, че всичко му е позволено, тъй като работи в името на някаква нова супер идея: България, примерно, да стане световен шампион по балансиран бюджет и нисък дефицит.
Вие твърдите, че със заемането на министерското кресло Дянков един вид спасява кариерата си. Защо смятате така, той е все пак един от най-успешните финансисти от Източна Европа, или поне така се самоопределя?
Неговото самоопределение има нужда от специално проучване или произнасяне от доста повече експерти, не само от такива като мен - икономисти с международен опит. Най-напред той е загубил попрището и работата си на 27 април м.г., тъй като Световната банка взема решение (по-точно нейният висш мениджмънт, въз основа на доклада на Независимата група за оценяване), че този проектът - Дуинг бизнес - се закрива и класации по неговата методология бизнес повече няма да се правят. Естествено, че г-н Дянков е имал и други шансове да се реализира, виждам, че чете лекции в една школа в Харвард. Вероятно са го канили и ще го канят и на други места.
Но още през февруари той е поел ангажимента пред бъдещия премиер Бойко Борисов да се върне в България като част от неговия екип. В тоя смисъл имаме съвпадение на една оферта, дошла от господин Борисов и на събитието – загуба на работа. И господин Дянков се завръща в родината след едно дълго отсъствие. Аз не твърдя, че той е останал, както се казва, на улицата. Това би било некоректно. Но така или иначе шансът да се върне в България не като какъв да е, а като вице премиер и финансов министър, т.е. като човек номер 1 в правенето на икономически реформи, не е никак за изпускане.
За известно време Дянков ръководи групата за анти кризисни политики в Световната банка и той изтъква като свой плюс опита си като експерт, реформирането на различни държави, както вие споменахте Грузия. Това не ни ли дава основание да му имаме доверие, особено във време на криза, в каквото се намираме и ние в момента?
Вижте, господин Дянков очевидно е разчитал на неосведомеността, а и вероятно на, ниската компетентност на доста хора, с които го е сблъскал животът. Най-напред фактът, че в своите биографии той е скрил краха на проекта Дуинг бизнес, на неговото, така, как да го наречем, любимо дете, мен сериозно ме смущава. Второ, когато кажем специалист по кризите, трябва да се запитаме за кои кризи става дума.
Бедствието, което светът изживява сега, е една сериозна дълбока, циклична криза, която се сравнява с Голямата депресия от 30-те години. А той е работил в страни, където е имало или финансови дестабилизации, или някакви други специфични пазарни сътресения . Най-вече е специалист по разрушаването на заварените планови държавни икономики и институции и трансформирането им на пазарна основа.
Това го показва опита му в Грузия, това показват и публикациите, които успях да видя, когато правих сравнения между отделни страни. Т.е. той е специалист по (както сам се определя) „ Съзидание чрез разрушение”. Тази сентенция е взел от неговия учител Шумпетер. Разбира се и в България прави същото. Той ще разруши Академията, по негово внушение здравеопазването и редица други сфери ще се сринат, за да се изгради на бял лист нещо ново. И аз се опитах в социологическия портрет да покажа, че това го прави не защото той е някакъв злодей, лош човек по рождение, а защото така е възпитан, така е обучен, това е практикувал в своя занаят.
Занимавайки се с тоя феномен, аз трябваше да си дам отговор на въпроса: коя е школата или религиозния орден или сектата, която произвежда такъв тип специалисти. И намерих отговора в предпоследната книга на Пол Кругман „Съвестта на един либерал” и в една изключителна книга бестселър на Наоми Клайн, чието заглавие е „Шоковата доктрина”.
Историята накратко е следната: в крайния десен ъгъл на американската политическа и икономическа школа, там където твори и се подвизава Милтън Фридман и неговите съратници, (т.нар. чикаго бойз) , се ражда концепцията за шоковите реформи. Не може да успее една реформа, ако не се започне от нулата, ако не се работи върху бял лист. Затова ако няма криза, която да я предизвика, тогава трябва по изкуствен начин да се предизвика, да се натика дадена страна или даден регион в кризисна ситуация.
С тоя феномен се е сблъскал навремето Джефри Сакс, когато е работил в като съветник – реформатор в Русия и Украйна (историята е описана по много убедителен начин в книгата на Наоми Клайн). Нашият българин, (сега може да се гордее с това), е част от този религиозен орден в политиката и науката. И ние не можем да очакваме, че в България ще се държи по друг начин; или да го квалифицираме едва ли не като човек с психични отклонения. Той е такъв, какъвто е формиран и утвърден вече като специалист, професионалист и гражданин.
Вие обвинявате Дянков директно в лъжа. Вие казвате, той знае, че април-май 2010 няма да излезем от кризата и няма да живеем по-добре и въпреки това го твърди. Защо смятате, че лъже?
Има лоши и добри лъжи. В случая, тъй като няма друг изход,той е възприел философията и маниерите на измамата, на „добрата” лъжа (само че много подценява собствения си народ, или е забравил средата, в която се е родил).
По-добре е да залъже хората, за да минат трудните зимни месеци, а после ще му мислим как да обясним измамата. Така, стъпка по стъпка, лъжичка след лъжичка той поднася истината на своя народ.
Само че, наблюдавайки тенденциите, правейки анализ, заедно с колеги, върху ситуацията в бюджета, а изобщо върху цялата финансова ситуация, аз стигам до извода, че през втората половина на годината България ще навлезе още в по-голяма криза, защото ние не сме стигнали първото дъно. И сериозен сигнал за това е обстоятелството, че сме вече в ликвидна криза. Икономистите знаят за какво става дума. Аз сигнализирах за надвисналата опасност преди месец и половина с отворено писмо до премиера Борисов.
Казано на разбираем език ликвидна криза има тогава, когато икономическите агенти спират да се разплащат помежду си – държавата не плаща на бизнеса; бизнесът не урежда вземанията и задълженията между фирмите. От друга страна, разплащанията в публичния сектор и общините също така са парализирани. Но най-тревожното е, че банките спират да кредитират домакинствата и фирмите и по този начин, оставена без свеж капитал , без ресурс, българската икономика затъва още повече.
Аз не мога да си обясня как при 0.85% дефицит (което значи орязване на всякакви обществени разходи, даже неотложни социални харчове) ще се излезе от този капан. Ето за това смятам, че господин Дянков не казва истината. Другото би означавало да е абсолютно неграмотен. Т.е. да не е в състояние да прогнозира, разчита и управлява текущо бюджета и хода на постъпленията и харчовете (все пак вече шест месеца това прави в България, не допускам, че е професионално неграмотен).
Според вас основния мотив, който кара Дянков да действа по този начин е неговата идеологическа предопределеност или някакъв идеализъм, убеденост в собствената правота?
Идеализми има различни! Когато се говори за идеализми , обикновено се разбира т.нар. ляв идеализъм, или говоренето на някакви наивни интелектуалци, утописти и други, които се занимават с несъстоятелни теории.
Дянков е перфектен десен идеалист, представител на най-консервативното течение в икономическата, социологическата, политикономическата наука, а и в самата политика. Той вярва в идеалните конструкции и тяхното налагане със сила, въпреки съществуващите закони и съпротивата на хората върху реалността.
Как другояче да наречем такъв вярващ човек, освен мисионер-идеалист. За това и апелирах да се отнасяме сериозно към него, той не е някакъв дребен, страхлив чиновник, а е един от фронтмените в глобалното настъпление на неолиберализма; той е сред ултрасите, както се изразяват някои. И като такъв трябва да го възприемаме. Тъкмо за това Дянков има кураж да каже: ако се проваля ,оттеглям се!
Как ще коментирате назначаването на господин Илиян Михов за вицепремиер?
Като контратежест.
Премиерът каза, че негова основна функция е да облекчи работата на Дянков. Това не е ли някакъв вид вот на недоверие все пак?
Прав сте, това е, да го наречем, ранен сигнал, че част от доверието в способностите на господин Дянков е изчерпано и премиера го разбира. Не е изключено да са му повлияли, разбира се, не да се настрои лично срещу Дянков, а да отиде на подобен ход.
Ами, вижте през последните седмици самият премиер прави противоположни оценки и прогнози на тези, обявени от господин Дянков. Не може да не се замислим защо е така. Дянков казва през април-май излизаме от кризата, господин Борисов казва, че годината ще е тежка и е песимист за изход от кризата. Дянков казва твърдо не за офертата на президента за умерен бюджетен дефицит – Борисов е по-мек и по-балансиран в оценката. Дори заяви, дайте, ако има добри идеи, няколко ще ги взема предвид.
Т.е. появила се е необходимост премиерът да контрира, както в медиите ги наричат – изцепките на своя главен финансист; да контрира онези резки ходове, онези силови хватки, които прилага господин Дянков, без да си дава сметка за последиците, а те засягат съдбата на това правителство и на самия премиер, който наскоро каза директно: не искам да видя пода от близо. И за това назначаването на Илиян Михов е създаване на контратежест, на един възпиращ механизъм.
Ще припомня един любопитен факт: навремето бащата на Симеон Втори – Борис, е имал трима контрери, които, като предложи някой дадено решение, е трябвало до се противопоставят. Докога? Докато царят се убеди, че е прав да го подкрепи. Горе - долу така стават нещата в съвременната демократична политика.
Защо в такъв случай господин Борисов не уволни министъра си?
Това ще бъде грешен ход, според мен.
Защо?
Нека да разсъждаваме от позицията на премиера Борисов. Той каза – поемам лично цялата отговорност / и жертвам моята партия заради България, за да стабилизирам държавата. Ако освободи финансовия си министър на 6-тия месец, когато току-що е приключил (с доста неизплатени задължения Бюджет 2009 и когато още не стартирал както се полага Бюджет 2010), това означава да признаеш провала на цялото си правителство.
Ами то, правителството на Бойко Борисов дойде в името на възмездието и спасението.Преведено на икономически език това означава да се стабилизира бюджета, да се запуши дупките, които му бяха оставени от предишното корумпирано правителство, и, да се опита да намали до минимум социалните тежести от кризата.
Аз разсъждавам така, човек който анализира политическите ходове: Бойко Борисов трябва да си носи кръста поне още една година. Ако трябва да се мисли за освобождаване на Дянков, редно е то да стане в края на финансовата и бюджетната година, т .е. горе-долу догодина по това време.
С този революционен плам, за който говорите, г-н Дянков може да съсипе твърде много неща, които после ще е трудно да бъдат възстановени.
И ще ги съсипе! Но това вече е въпрос, който засяга не само управляващата партия и премиера, а гражданското общество и опозицията. Опозиция в България няма. Гражданското общество е клекнало, образно казано. Тук там се виждат някои малки структурни единици, които се опитват да кажат нещо различно. Президентът се опитва да играе ролята на конструктивен опозиционер и мек критик.
България за пореден път е вкарана в един капан, в един омагьосан кръг. Само че мисионерът Дянков едва ли ни е пратен нарочно от външния враг, българи са го поканили да се върне като спасител. Нещо повече, през лятото при гласуването на парламентарните избори се получи откат, който срина управляващата тройна коалиция (без ДПС); кредит на доверие получи само върху един човек - Бойко Борисов - и чрез него- политическа партия ГЕРБ. Аз бях приятно изненадан от високата активност на гласоподавателите, но зрелостта при избори е в това, че трябва да има баланс във властта. Този урок още не е усвоен от българските гласоподаватели.
И накрая, един последен въпрос: по-скоро звучите песимистично за финансовото бъдеще на страната, къде виждате изход от ситуацията?
Аз виждам изход в приемането на национална, одобрена от Парламента, антикризисна стратегия и програма.
Още не е изтекъл момента за такава управленска стъпка. Но, слушайки изказването на премиера на президентския форум „Накъде след кризата?” и неговата реплика към теоретиците. Тоест хората, които искат такава програма, той ги смята едва ли не за абстрактни теоретици. Затова съм песимист, че през тази година България ще разполага с антикризисен инструмент от ранга на онези, които успешно се прилагат в развитите държави.
Президентът е прав, като завърши по следния начин своето слово на форума:, трябва да се готви нов политически проект, който обвърже с дългосрочна програма за излизане от кризата. И за да бъде тя реалистична и финансово осигурена трябва да се предприемат веднага няколко стъпки:
Първата стъпка е корекцията в бюджетния дефицит. Да се отиде към 1-2 %, което е безопасно равнище.
Втората стъпка и издаване на държавни или еврооблигации, за да се набере допълнително ресурс.
И третата, най-важната: България да не се готви спешно само за влизане в еврозоната, а за подписване на споразумение от ново поколение с МВФ, което да ни осигури масиран заем при изгодни условия в размер на 20 милиарда лева.
Външни експерти, с които работя са изчислили, че на България и трябва финансова инжекция, която се равнява на 29.4 % от брутния вътрешен продукт, такава е сумата, която цитирах преди малко. Ето това е реалистичната и доста по-успешната стратегия за доброто бъдеще на България.
Другото означава да се провали не само този, който управлява, но и ние да се озовем на опашката на европейските страни. Ще бъдем последни не само по доходи, но и по начин, скорост за излизане от кризата.
Европейските страни може да да излязат от кризата през 2011-2012 г., както прогнозира Меркел; България ще е далеч назад преди завоя на Европа и света от неолиберална/рискова/прокризисна към равновесна следкризисна икономика. Случи ли се това, ще заживеем нормално едва през 2018-2020 г.
