Проблемът с координация на данъчните политики в рамките на ЕС вече излиза на преден план. Идеята на експертната дискусия "Плоският данък и кризата: социални и фискални ефекти" е да се направи професионален анализ на плюсовете и минусите от двегодишното прилагане на модела на плоския данък в България. Не случайно това е строго експертна дискусия, като целта е да се освободим от политически, партийни, корпоративни и други пристрастия и влияния.
Това заяви пред Информационна агенция КРОСС проф. Кръстьо Петков.
Той коментира още: „На няколко форума, и по повод на президентския доклад, и в парламента, и на други места непрекъснато се дават оценки, които меко казано са непрофесионални. В повечето случаи се профанизира темата. Правят се оценки от типа на "малоумия, безумия" и т.н., които не носят нищо добро на управлението и данъчната политика в България.
На въпрос дали е направено някакво изследване, което да показва резултатите от въвеждането на плоския данък проф. Петков отговори: "Няколко колеги, които работят в тази област - макроикономика, финанси, данъци и социология на фиска са готови със свои собствени изследвания в тази сфера. Това е и целта на тази дискусия - да се срещнат различни мнения. Ще се коментират предимствата на плоския данък за фиска, друг ще го погледне от позицията на доходите на хората и разслоението, което се получава между нискодоходните и високодоходните групи, както и такива, които ще коментират плоския данък от гледна точка на монетарната политика".
По думите на проф. Кръстьо Петков, участниците в дискусията са достатъчно компетентни колеги от УНСС, БАН и СУ "Св. Климент Охридски". "Те ще говорят необезпокоявано, без да се притесняват от това, че някой ще ги преценява към коя кохорта свързана с властта принадлежат в момента", допълни той. Попитан, дали управляващите ще обърнат внимание на мнението на експертите професорът коментира: "Задължително право на всяка власт, ако тя е плуралистична е да се вслушва в различни мнения. Седмица, две, след като приключи дискусията един обобщаващ анализ на български ще бъде представен на институциите у нас, а на английски ще бъде пратен в ЕК. Експертите ще свършат своята работа, но те не могат да задължат политиците още от утре да се съобразят с тях.
Аз лично мисля, че ще има ориентация в рамките на две-три години да се коригира тази крайна схема на плосък данък с най-ниска ставка в света от 10% и да се отиде към една раздвижена, може би двустепенна система, за която говори преди време доц. Йордан Христосков или към познатия в Европа модел на прогресивно подоходен данък. Но от днес за утре и то в условията на бурно протичаща вече криза не е добре да се пипа системата.
Част от управляващите обръщат внимание на експертни мнения. Социалният министър се изказа преди месец и половина в полза на ревизия на приложението на плоския данък в този му вид, но беше притиснат от обстоятелствата и особено от факта, че в момента приходите по линия на преките данъци не са никак окуражаващи". В заключение проф. Кръстьо Петков изрази надежда: "Да се надяваме, че готвейки Бюджет 2011, 2012 ще се обърне поглед към по-добри схеми. Плоският данък не е такава схема, не е панацея".
Интервюто е публикувано от Агенция КРОСС на 28 април 2010
