Поканата от сайта “Forumat-bg.com” да коментирам подновения конфликт между потребителите на крeдити и банките-кредитори ме изправя пред сложна и деликатна задача.
Сложността идва от обстоятелството, че в банковата система в България липсва онази степен на прозрачност, която е задължителна в развитите икономики и демокрации . Отсъствието на специализирана информация или закритият достъп до нея не позволяват да се оцени прецизно кои банки с какви депозити и кредити оперират; какво е движението на вложителите и кредитополучателите в междубанковото пространство; каква е текущата динамика на просрочените кредити и т.н.
Деликатността се дължи на противоречивите интереси на банкери и граждани.Занаятът на първитее да мобилизират местни ресурси от вложителите и , според ситуацията, да водят адекватна кридитна политика. Вторите влагат парите си, разчитайки, че ще бъдат управлявани добре; когато се наложи, разчитат на изгодни заеми - като индивидуални/фамилни потребители, или бизнес агенти. Изходът от обективно заложения конфликт на интереси е във взаимното доверие между двете противостоящи групи.
Има ли го?
Предисторията
От две години доверието между банкерите и техните клиенти, изградено с търпение, компромиси и международна подкрепа след срива на банковия сектор през 1997 г., постепенно се топи. Нещо повече, през пролетта на 2009 г. се създаде напрежение в отношенията банкери-граждани, което през лятото изби във верижни протести; опити за блокада на банкови офиси; масова подписка срещу кредитните институции, в която участват над 95000 души и т.н. Банковият мениджмънт запазва привидно спокойствие, оправдавайки се с кризата, високия бизнес-риск, недостига/оскъпяването на кердитния ресурс и др.
Какво искат недоволните граждани?
В обръщението си от лятото, положило началото на протестите и подписката, Движението на кредитополучателите се обявява:
- против: едностранната промяна на условията по кредитите, въведена от търговските банки; липсата на подробна информация за клиентите; отсъствието на диалогичност при преструктуриране на кредитите; прекалена агресивност и психологически тормоз от банковите служители над клиентите и т.н.;
- за: намеса на държавата и БНБ в конфликта; нова регулация на кредитната дейност; намаляване на лихвите по кредитите;
Как реагират засегнатите банкери?
Наглед сдържано, но и от тяхна страна вече се сипят контра-обвинения. Организацията, застанала начело на протестите – Национална асоциация на българския бизнес /НАББ/ е обявена за нелегитимна, а нейните лидери-за хронично неизправни длъжници и рекетьори!?
На 19 октомври т.г. протестите бяха подновени. Седмица по-късно НАББ даде пресконференция и обяви, че разширява арсенала от средства за натиск върху „безотговорните” банкови институции. В писмо до Национално експертно сдружение ГЛАС се отправя покана за съвместни инициативи. Идва времето за независима експертиза на позициите и претенциите на спорещите страни; на посредничество и арбитраж. Не се ли мине по тази легитимна процедура, чакат ни открити сблъсъци, гражданско неподчинение и дори насилие. За потърпевшите потребители на кредити, чиито къщи и апартаменти вече са обявени за продан, няма друга алтернатива, освен да продължат протестите.
Как се стигна дотук?
За да избегна ненужни обвинения в пристрастност, в коментара по-нататък ще се опирам главно на независими –български и чуждестранни – източници на информация.
1. В поверителен доклад, представен на екс-премиера Станишев още през февруари 2009 , се отбелязва: „ В резултат на агресивната кредитна политика на банките ръстът на кредитите неколкократно изпревари депозитите, което доведе до дисбаланс, компенсиран от непрекъснатото външно финансиране. По данни на БНБ кредитите в актива на парично-финансовите институции надхвърлят депозитите на резидентите, като в края на декември 2008 г. съотношението е около 118% ... Вследствие на инерцията от кредитната експанзия в края на 2008 г. външният дълг на банките достига 9 млрд. евро, като нараства с 57,3% спрямо края на 2007 г.”
Нарушената пропорция рано или късно си отмъщава. Поради липса на други източници освен вътрешния пазар, през 2008-2009 г. между банките се разрази истинска депозитна война. Лихвите по депозитите стигнаха абсурдно високи авнища, което рязко оскъпи ресурса и влоши качеството на банковите порфейли.
2. Половин година по-късно Институтът по социология на БАН проведе първото у нас изследване на задлъжнялостта на българите. Тогава стана ясно какви са социалните ефекти от спомената по-горе „агресивна кредитна политика”.
Оказа се, че 80,5% от домакинствата, попаднали в извадката, ползват потребителски кредити /което вероятно е рекорд в международен мащаб/. Кредитният бум се е случил в периода 2006-2008 г., /самото навечерие на кризата/, когато са реализирани над три-четвърти от общия кредитен обем.
Съпоставката с доходите показва, че 76,2% от кредитите са теглени от домакинства с ниски доходи-под 600 лева. Което значи, че банковите пари са отивали за задоволяване на векидневни насъщни потребности на хората .Но банките не са институции за социални помощи...
Дали фактът, че кредити се теглят от клиенти, чиито домакински бюджети са в хроничен дефицит и не могат да бъдат покрити, е бил известен на банковите инспектори? Вероятно да! Защо тогава са пренебрегнали елементарното правило, че кредити се дават след проверка и доказване на финансовата състоятелност на клиентите?
Отговорът на този въпрос ни препраща към по-глобални теми. В редица анализи на влиятелния „Файненшъл Таймс” се сочи, че дълговият балон на домакинствата и фирмите беше напомпан от свръхликвидност и евтини, достъпни пари. Тази ситуация, целенасочено създадена с комбинираните усилия на Федералния резерв и „Уолстрийт”, превърна американците с ниски и средни доходи в перманентни длъжници на банкови и извънбанкови /главно сенчести/ финансови институции. После балонът се спука.
В България над 95 % от банките са чуждестранна собственост, което ни прави икономически колонизирана страна. До там я докарахме, след 10 годишна късогледа и безотговорна политика на форсирани банкови приватизации, започнати при правителството на Костов и довършени при управлението на тройната коалиция.
Естествено е, че банковите мениджъри-българи, ще играят по свирката на чуждестранните босове. От това им зависят постовете, солидните заплати и корпоративните бонуси.
Когато по света се предлагаха агресивно пари за всякакъв род кредити /ипотечни и потребителски, за лечение и почивка, за коли и луксозни стоки/ и у нас се правеше същото. Само че при по-високи лихвени проценти. Което българинът /къде от ниска кредитна култура, къде от алчност/ лекомислено пренебрегна и потъна над шията в дългове /Според разчетите на проф. Димитър М. Иванов , общата задлъжнялост в България е 129% от БВП, което е по-високо от това в САЩ-115%/. Когато кредитният крънч парализира оборота между банките и реалния сектор, той на минутата се настани и у нас.
Според цитирания по-гое доклад до Сергей Станишев: „ За последните три месеца на 2008 г. банките са отпуснали 536 172 хил. лв. нови кредити за предприятия в сравнение с 1,7 млрд. за периода януари-март, 3,2 млрд. лв. за март-юни и над 2 млрд. лв. за юли-септември. През януари 2009 г. фирмите са получили нови кредити за 695,08 млн. лв., което е намаление с 18,93% спрямо януари 2008 г. През февруари новите бизнескредити нарастват до 890,37 млн. лв., което е с 9,06% по-малко от стойностите за същия период на миналата година. Кредитите за домакинствата през февруари 2009 г. са с 75,8% по ниски от стойностите за съответния месец на 2008 г., което се дължи на намалението на жилищните кредити със 75,4%, на потребителските със 78% и на другите с 59%”.
Предупредил ли е някой българските граждани за този рязък обрат в кредитната политика? Не ми е известно да е имало подобна публична кампания! Взело ли е мерки предишното правителство да облекчи финансовото бреме на портребителите на кредити?
Да, частично, чрез въвеждане на държавни гаранции за кредитите до 100 000 лв-мярка, предприета под натиска на ЕС. Но това не носи текущи практически ползи. Бизнесът , особено фамилният и средният, имат нужда от оборотен капитал.Само че кранчето на чуждестранните банки у нас е затворено повече от година. Колкото и да се надяват местните банкови мениджъри на рефинансиране от централите, това няма да се случи в обозримо бъдеще.
Така стигаме до сакралната тема за
Чуждестранните банки и българските интереси
Анализатори на кризата /главно експерти от Централна и Източна Европа- ЦИЕ/ от няколко месеца фокусират вниманието си върху негативните ефекти за националните финанси, предизвикани от политиките на чуждестранните /главно западни/ банки. Ето констатациите по този въпрос в един скорошен доклад на ETUI /институт, обслужващ Европейската конфедерация на профсъюзите/:
- Над 80% от банките в ЦИЕ са подразделения на западни банки. Кредитната експанзия в региона е довела до огромно нарастване на дълговете на гражданите-например, в страните от Вишеградската четворка ипотечните резидентстки дългове са надминали 15% от БВП; в балтийския регион са над 30%;
- с избухването на кризата /спад в производството, растяща безработица и разширяваща се финансова несъстоятелност на бизнеса/ западните банки се натоварват с токсични кредити извън своите страни; тяхното компенсиране поражда опасността от прехвърляне/изпомпване на ресурс от филиалите към банките-майки. Драстичен е примерът с австрийската Райфайзен, която е раздала в източната зона кредити , достигащи 80% от БВП на Австрия.
ЕБРР също алармира за негативните ефекти от външната банкова зависимост в източноевропейския регион: „Чуждестранните банки допринесоха за по-високите дългови равнище за напомпването на редитните балони. Те също играха роля в нарастването на експозициите в чуждестранна валута, което се превръща в най-уязвимото им място” /Изявление на Ерик Берглоф, главен икономист на ЕБРР/
Кабинетът „Станишев” и БНБ повече от година уверяваха българските граждани и бизнеса, че банковият сектор у нас бил стабилен. Но, както показват анализите от втората половина на 2009 г., в ЦЯЛА ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА , ситуацията е де факто кризисна. Проблем и то дълбок, структурен има; той се нарича „тотална зависимост на националните икономики и домакинствата в ЦИЕ от волята, приоритетите и стратегиите на други държави и чуждестранни корпорации”.
Докато българският премиер и гуверньорът на националната банка се спотайват, държавите , които контролират нашия банков сектор са взели съответни предпазни мерки. Кои са те? Най-вече Гърция, но и Италия, Унгария, Белгия, Германия, Турция и др. Върху тях българската държава няма влияние. Нито пък е потърсила собствени варианти за изход от положението. Сигналният доклад до премиера Станишев, съдържащ ранни предупредителни сигнали, е приет „за сведение”.
Радикалният изход сега е да се търси координация и регулация на общоевропейско равнище. Сигнали за такава преориентация има, но тя може да се реализира като политики и регулации след време. Дотогава българския национален интерес няма да бъде адекватно защитен. Не е изключено да се стигне до най-мрачни сценарии, пред които банковата криза от 1997 г. ще бледнее!
Какво да се прави?
Ситуацията налага интервенции на две равнища: национално и международно/европейско:
На първото равнище ефект може да имат следните действия:
- Незабавно стартиране на диалог между представители на потребителите на кредити и банките кредитори . Това е стратегия на превръщане на конфликта в консенсус, което изисква преговори. Става дума за преговори без предварителни условия, претенции за представителство , обидни квалификации и недоказани обвинения. За да се случи подобен културан диалог, е нужен посредник-независима експертна институция, медия или ад-хок група от специалисти. Разбира се, един открит диалог би бил от полза за двете страни, ако се базира на достъпна и пълна информация, без неуместно позоваване на банкови/търговски тайни. В развитите страни тази дискриминационна бариера вече се преодолява.
- Промени в законодателството за регулиране на дейността на банките, разширяващи пълномощията на МФ и БНБ. Инициатор на тази законодателна промяна следва да е правителството, след консултации със социалните партньори. На второто равнище е нужна активна и съгласувана политика на няколко български институции и представители на организирани/групови интереси:
- Правителството. То трябва ез забавяне да се включи в стартиралия международен диалог, целящ да въведе нова регулация на финансовите пазари и в частност- на транснационалните банки. Тази акция се инициира от Г20, от Европейската комисия, с подкрепата на МФИ и среща широка подкрепа от неправителствените организации;
- Гражданските бизнес-структури.Имат се предвид онези, които се самоорганизираха в защита на своите интереси- като клиенти и партньори на чуждестранните банки, опериращи в България.В качеството си на потребители, тези организации вече са се обърнали към ЕК /Комисаря за защита на потребителите/ и са получили уверение за подкрепа в националната акция.Този контакт следва да се формализира и продължи и при новия състав на ЕК;
- Социалните партньори-работодатели и синдикати.Те подцениха проблема с кредитната експанзия и депозитната война. Време е да се намесят и, с инструментариума на тристранното консултиране, както и в Икономическия и социалния съвет, да изработят българската национална банкова стратегия и политика, адекватна на икономическата и финансовата криза. Разбира се, по дефиниция и работодателите и синдикатите са дръжни да отстояват интересите на своите членове. В случая те са преднамерено ощетени!
- Активните граждани. Повечето от тях са сред губещите от неадекватната банкова политика, провеждана в България, в условия на разразила се криза. Гражданите в Европа и САЩ вече искат сметка от причинителите и преките виновници за дълговия балон и стоварването на разходите за банкова и финансова стабилизация върху редовите данъкоплатци.
Гражданският активизъм и демократичният контрол върху публичните и частните финанси са крайно необходими и на България!
От Брюксел стартира общоевропейска подписка с искания за пресичане на банковите спекулативни операции и измами - чрез нова регулация и нова, демократична финансова архитектура.
Включете се в подписката на сайта:
http://europeansforfinancialreform.org/en/petition/regulate-global-finan...
Статията е публикувана в сайта Форумът на 01.11.2009 т
