Ако се справи като премиер, Бойко може да атакува и президентската крепост
Висш политик наскоро констатира: “Публичните изяви на Бойко Борисов са по-скоро президентски. Вече е започнал кампанията си!”.
Челният сблъсък с Първанов след поредица от събития извън страната подкрепят това мнение. Което тревожи политическите съперници на Генерала, претърпели през лятото тотално крушение след изборния тайфун на ГЕРБ. Но ще зарадва неговите симпатизанти, защото ГЕРБ със сигурност ще превземе и последната крепост на властта.
Ако хипотезата “Борисов - президент” се сбъдне, тя ще е уникален факт в най-новата политическа история на България. Събитието е легитимно, защото конституцията не забранява подобна рокада на върха на властта. Маневрата не би изненадала и избирателите, на които явно допадат и ясното говорене, и твърдата ръка в досегашната политическа дейност на Генерала. Има обаче едно “но”; то произтича от ангажимента да се докаже като успешен премиер - за разлика от своите предшественици.
Пистата на изпълнителната власт е истинско изпитание за любителите на екстремни спортове. Препятствията изникват едно след друго, има и замаскирани капани, чието преодоляване изисква съобразителност, издръжливост и точно разпределение на силите. В това премиерът вероятно се е убедил, след като за два месеца трябваше да се справи с куп предизвикателства - политически рисковани и дипломатически деликатни.
Първото е политическата корупция - враг номер едно на нацията и на ЕС! Нейното разчистване изисква комбинирани български и европейски усилия. Своята част от пътя премиерът и неговият екип вече изминаха. Прокуратурата е затрупана от хиляди преписки - този път не за саможертвени “бушони”, а за истински генератори и висши изпълнители на корупционни схеми. Европейската комисия и ОЛАФ оцениха волята и енергията на българския премиер. У дома населението аплодира акцията, без да обръща внимание на оплакванията за лов на вещици, лустрации и двойни стандарти. Остава да видим дали Темида ще е в състояние да отсее едрите нарушения от кокошкарските случаи; и най-важното - да разплете и елиминира мрежата на организираната злоупотреба с властта, превърнала шепа партийни лидери и техния слугинаж в едни от най-богатите хора на пословично бедната България.
Следващите предизвикателства се появиха на дипломатическото трасе. Две събития - срещата с Путин в Гданск и с Барозу в Брюксел - бяха тест за волята и умението на новия премиер да отстоява материални интереси на нацията - в глобалната енергийна политика и при ползването на масирани европейски субсидии. До броени месеци ще разберем дали стилът “Борисов” - на прагматизъм и директен изказ - ще е по-успешен от конформизма и хитруването на дребно, демонстрирани от предишните титуляри на български правителства. Или обратно - за пореден път ще разберем горчивата истина, че България задълго е отписана от кръга на надеждните международни партньори. Надежда има, особено след общата декларация на Консултативния съвет при президента (представена като консенсус, но приличаща на временно примирие).
От първия ден като премиер Бойко Борисов е атакуван за липсата на антикризисна програма. Какъв е отговорът на това предизвикателство, което стои като трън в петата на еднопартийното управление на ГЕРБ?
Да се отрича този факт, е несъстоятелно - не друг, а съюзникът-опонент Иван Костов не пропуска да напомня, че всяко отговорно правителство, особено реформаторско, трябва публично да афишира цели и задачи, да фиксира дългосрочни приоритети, да ги осигури с ресурси и т.н. Да се отговаря, че ГЕРБ има управленски модел, съставен преди изборите, би било несериозно, защото документът, който е обявен на сайта на ГЕРБ след 10 май т.г., не е програма за управление, а сбор от намерения.
В интерес на истината, без да влиза в публичен спор, правителството вече направи крачка към изясняване на управленските финансово-икономически ангажименти. Това е приетата средносрочна макрорамка, която може да служи като основа за съставяне на следващите консолидирани бюджети; макрорамката дава общи ориентири за бизнеса и синдикатите - особено за очакваната динамика на кризисния цикъл в български условия. Което не е малко, защото мотивира икономическите агенти и социалните партньори да преразглеждат собствените си стратегии и искания през най-тежкия период на рецесията, съпроводена от депресия и висока безработица. Сега се очаква правителството да обсъди и представи на социалните партньори свой вариант на антикризисен пакет, с който ще запуши устата на своите опоненти.
Кризисният мениджмънт обаче не завършва, а само започва с рамкови документи и монетарни мерки. Няма страна, която досега да е подала сигнали за стабилизация и излизане от кризата само чрез балансиране на бюджета, стъпаловидно намаляване на данъци и икономии от публичните финанси.
Обратно, влиятелни институции и експерти предупреждават лидерите на Г-20, които ще се съберат в края на септември в Питсбърг (САЩ) на втора среща, да не прибързват с т.нар. екзит стратегии, защото кризата още не е отстъпила пред мощните стимули, инжектирани в икономиките на развитите страни.
Ще изработи ли кабинетът “Борисов” национален стимулационен пакет, който съдържа мерки за насърчаване на търсенето и ясни приоритети за инвестициите; ще размрази кредитната дейност и ще облекчи дълговете на домакинствата, малките и средните производители, попаднали не по своя воля във водовъртежа на кризата?
Премиерът разполага с шанс да направи и този решителен ход още през следващите седмици. Как? Като се възползва от наличните варианти на антикризисни програми извън правителството, подготвени от социални партньори (синдикати и работодатели); съюзници от тематичното мнозинство (ДСБ); граждански експертни структури (ГЛАС, с който вече Борисов направи предварителен сондаж).
В този списък от желаещи да партнират може да се впише и приетият “на нож” президентски доклад, доколкото той има референтно, а не императивно значение (все пак отговорностите, властта и ресурсите са в ръцете на изпълнителната, не на президентската власт).
Борисов не е длъжен да приеме всички предложения на съюзници и опоненти, но е добре да ги чуе. Което ще консолидира нацията, преди да преодолее най-тежкото изпитание: икономическия спад през следващия две-три годишен период. А ако превърне националната антикризисна стратегия в закон, приет от Народното събрание (контролирано от ГЕРБ), това ще е конституционна легитимация на правителствени средносрочни намерения. След всичко това остава да видим каква ще е реакцията на върховния съдник - националната икономика. Тя неминуемо ще се произнесе дали кабинетът “Борисов” е намерил спасителна формула за България в критичен исторически момент.
Случи ли се това, Бойко Борисов ще има възможност за необезпокояван избор: да продължи ли движението си по трасето на изпълнителната власт, или да се прехвърли на престижната президентска писта.
Публикувано във в. Стандарт на 16-09-2009
