Статия от Бранимир Ботев - социолог и политолог, с голям опит в администрацията и контактите с европейските институции
От мига, от който гръцките фермери блокираха границата ни, очаквах някой най-сетне да прояви политическа воля и да защити интересите на страната ни и на българския бизнес. Предполагам, че такова е било и очакването и на повечето българи, все пак вече сме член на ЕС, както и Гърция.
Има ясни европейски правила и норми, прилагани при подобни случаи от Европейската комисия. Има и практика на Европейския съд в Люксембург.
Когато министър председателят Бойко Борисов заяви, че България търпи загуби от блокадата на гръцките фермери и трябва да получи адекватно обезщетение, Бога ми действително се почувствах европеец. Всъщност май доста отдавна ние българите бяхме забравили, че собствената ни държава и собственото ни правителство трябва да ни защитават, да охраняват законните ни права на граждани, да подпомагат и обгрижват и българския бизнес.
Масовата нагласа и усещането до сега беше, че държавата ни контролира, събира ни данъци и такси за щяло и нещяло, харчи от нашите пари на тъмно и остро реагира при всяко напомняне да си върши работата по-прозрачно и отговорно и да предоставя информация. А това пък, публично да защитава български граждани, български бизнес и националния интерес и достойнство, забрави. Затова бързата реакция на премиера и заявлението му, че България ще си търси правата ми върна част от достойнството на българин и вярата в държавата.
Какво обаче, се случи след това? Усещането ми е, че администрацията, която трябва да изработи реалните инструменти и да формира претенцията на България още не може да се ориентира за какво става дума.
Един път в медиите се появява цифрата от 3 млн. евро като загуби, които търпим ежедневно, после се обяснява, че всичко, което можем да докажем с документи до сега е за 2.5 млн. лева. Отговорни чиновници призовават бизнеса да се снабди с документи, доказващи загубите му. Някой препоръчва замръзналите и гладни шофьори да искат от гръцката полиция да заверява ЧМР-тата на камионите. Изобщо административен хаос, също като този по границата, само дето шофьорите са гладни и мръзнат с дни, а чиновниците стоят на топло, хранят се във ведомствения стол и си тръгват след 17.00 часа.
Уважаеми колеги от министерствата, кризисни щабове и други: съществуват указания по практиката на Европейски съд по правата на човека в Страсбург /предписание 32 от 28.03.2007г./. Същите правила за справедливо насрещно удовлетворение се прилагат и от съда в Люксембург. Просто ги проучете и приложете. Съгласно указанията на съда те включват:
- “restitutio in integrum” /възстановяване на първоначалното положение/, т.е. да бъде възстановено всичко, материалното състояние и правното положение, в която жалбоподателят би бил, ако нарушението не е било настъпило. Тук трябва да се включат и
- “damnum emergens”, т.е. реално понесените вреди и
- „lucrum cessans”/пълният размер на пропуснатите ползи/ и разбира се (4) разноските и разходите за завеждане на административни и съдебни процедури.
Следователно всичко може и трябва да послужи за формиране на българските претенции, не само неустойките на преките превозвачи, но и неустойките и загубите на всички по веригата: физическите и психически страдания на хората / шофьори, собственици на фирми, търговци/; пропуснатите ползи; нереализирани печалби от своевременното осъществяване на доставките; накърненото добро име на фирмите, чиято дейност е замразена от блокадата; допълнително извършените от тях разходи,;непланирани извънредни плащания и още, и още ведно с лихвите.
Има редица аналогични случаи, по които вече ЕК се е произнасяла: „ягодовата война” между Франция и Испания, „рибната война” между Дания и Великобритания, блокирането на границата между Австрия и Германия, така че Комисията трябва да бъде сезирана.
Ако тя не реагира, съдът в Люксембург дава възможност за защита на българските интереси. Индивидуални искове могат да внасят всички пострадали и в гръцките съдилища, с уговорката да настояват за преюдициално запитване пред Европейския съд. Там отговорът е очевиден, тъй като очевидно се нарушават общо европейски клаузи за свободно движение на хора и стоки.
И ще си позволя един съвет, нека администрацията да разчупи черупката си и да потърси компетентните съвети на доказани професионалисти като адвокатите Михаил Екимджиев /адвокат на 2009 година/, Г. Атанасов, В. Борисов, Т. Табаков и др., които са наясно с процедурите и европейските практики в конкретния случай и могат да помогнат на България да си защити правата и всички ние да се почувстваме по европейци.
Бранимир Ботев
Статията е публикувана във в. Стандарт
