България да се откаже от намерението да стане член на ЕС и да провежда самостоятелна фискална и монетарна политика

Драги професор Петков,

През последните 2-3 седмици не бях преглеждал блога Ви. Вчера прочетох писмото до Президента.

Ще си позволя следния коментар:

Писмото е изчерпателно и отлично аргументирано. Но изчерпателността и обема му надхвърлят способността на съсредоточение на непрофесионалиста.

Още повече, когато е адресирано до президент на държава или дори на голяма компания. Поне при нас практиката е същността да бъде редуцирана в първия параграф и изложението да не отнеме повече от страница; в противен случай губим вниманието на т.н. decision maker.

Подробностите са представени в приложение на вниманието на съветниците-специалисти.

Прочетох в английската версия на блога Ви: Europeans for Financial Reform: Financial Transaction Tax Now! *Join the Twitter storm!* etc. Наивността на повечето изказващи се на финансови или икономически теми отдавна е престанала да ме удивлява.

Както и безочливостта на политиците, особено от тези от “Запад”. Всеки корпоративен данък се прехвърля на консуматора чрез повишаване на цената на стоката или услугата. Компании и фирми отдавна са научили този трик – само политиците се правят, че не го знаят защото така повеляват интересите им и по този демагогски начин се подмазват на избирателите си като “наказват” алчните банки. И така агнето е цяло, но още по-гладно, и вълкът е пак вълк, но още по-сит.

Единственият начин за България да излезе от кризата е да се откаже от намерението да стане член на ЕС и да провежда самостоятелна фискална и монетарна политика. Идеята, че само чрез обединение със западна Европа България може да се превърне в модерна държава е погрешна и дори унизителна. Погрешна е защото влизането в един Съюз, който не е в състояние да реши собствените си проблеми създадени от недообмислена, нереална и преди всичко, недемократична идея за “Обединени европейски щати” без Федерално правителство, а само чрез Централна банка е, поетически казано, “възторжен скок, от трън на глог.” Унизителна е защото България така на практика игнорира значителния си интелектуален и оперативен талант, в и извън страната, който, без съмнение, е в състояние да я изведе от трудната ситуация.

Проблемът тук не е обективен, а психологичен, този на националната психология. Още от Освобождението на България от турско робство масата е искала да бъде управлявана от не българи. И може би в известен смисъл е имала право, но от 1878 г. до сега е изтекла много вода и обстоятелствата са ко
ренно различни. Днес имаме голям брой българи, практици и специалисти, с образование и опит в България и на Запад.

Сега е моментът да се ангажира този капацитет и в тази насока трябва да се мисли и действува в най-близко бъдеще.

Поздрави,
A.J.
USA