Bulgarian language iconEnglish language icon

Автобиография

Роден съм през 1943 г. в гр. Димово, Видинска област.

Завърших Техникум по хидромелиорации в гр. Павликени, а през
1968 година се дипломирах със специалност “Политическа икономия” във Висшия икономически институт “Карл Маркс” - София.

Започнах работа като специалист, а след това като научен сътрудник в секция “Социология на труда” в института по труда.

През 1978 г. бях избран за доцент по социология във Вοο “Карл Маркс”.

През 1986 година защитих докторска дисертация по проблема за трудовите отношения и бях избран за професор по социология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Специализирал съм социология, социология на труда, икономика и социална политика в Академията на науките в Новосибирск,
в Международния институт по труда в Женева, в Университета по икономика и политически науки в Англия.

Участвал съм в университетски програми и семинари в САЩ
в университетите в Мичиган, Бъркли, Дюк и др.

През периода 1976 -1991 г. съм заемал следните ръководни длъжности в научни институции:

  • 1976 -1977 г. - ръководител на лаборатория “Социология и психофизиология на труда” в οнститута по труда;
  • 1978 -1982 г. - ръководител на група “Социологически изследвания” към информационен център на ЦК на БКП;
  • 1982-1987 г. - директор на Профсъюзния институт “Георги Димитров”;
  • 1988-1990 г. - директор на οнститут по социология на БАН.

Бил съм гостуващ преподавател в следните университети:

  • Кентски университет, Кентърбъри, Англия. οзбран съм за почетен доцент на същия университет;
  • Католически университет, Тилбърг, Холандия;
  • Свободен университет, Брюксел, Катедра “Социология”;
  • Университет в Билефелд, Германия, Катедра “Социология”.

Член съм на Българска социологическа асоциация и на οзследователски комитет по социология на труда.

През последните години съм научен ръководител на група млади макроикономисти от Югоизточна Европа и Западните Балкани по теорията и практиката на икономическите преходи, ролята на Световната банка и МВФ, неформалната икономика и алтернативната заетост.

Привличан съм като експерт в мисии на Международната организация на труда и Световната банка в Монголия и Китай, οталия, Сърбия и др. страни.

Oт 1983 до 1987 г. бях сътрудник на вонното контраразузнаване по международните контакти и геополитически ситуации. Прекратих едностранно ангажимента си поради сериозно разминаване между моите виждания за промяната на бившата социалистическа система и текущото управление.

Перестройката в тогавашния СССР не намери приложение в България. Предприетият възродителен процес доведе до конфликт с трайно негативно отражение върху интересите на държавата. Преследването на интелектуалци (социолози, философи, историци) заради различните им убеждения също допринесе за моето решение.

Впоследствие разбрах, че съм отписан от кръга на сътрудниците с обяснението: “отказал да изпълнява задачи”.

Нямам притеснение от този епизод в живота ми. Всяка държава организира контраразузнавателна дейност и брани външнополитическите си интереси. Работещите в системата на военното контраразузнаване са достойни хора и аз ги уважавам заради професионализма и личния им принос.

Основател съм и първи председател от 1990 до 1997 г. на Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ).

Бях народен представител в 39-то Народно събрание.

Като председател на КНСБ и като народен представител съм се занимавал експертно с проблемите на социалната политика, икономиката и регионалното развитие.

От 1997 г. съм председател на политическата формация
Обединен блок на труда.

Основател и съпрезидент съм на Белгийско-българската асоциация
БЕСТ ТУ Бο (Best2b), която от 10 години работи за развитие на двустранните културни, университетски и бизнес връзки.

Награден съм от краля на Белгия с един от най-високите ордени “Командир на короната”.

Владея английски и руски език. Ползвам сърбски / хърватски език.

Имам над 500 публикации - книги, студии, статии, доклади и др.

След 1990 г. повечето от публикациите ми са в чужбина.

КАКВО ОЩЕ НЕ ЗНАЕТЕ ЗА МЕН:

Бях един от първите български социолози, специализирали в Швейцария и Англия като стипендиант на Международната организация на труда.

Първи от българските социолози писах за отчуждението при социализма.

През 1986 г. публикувах в сп. “Ново време” критична статия за ленинския модел на профсъюзите, отхвърляйки тезата, че профсъюзите са трансмисия на комунистическата партия към работническата класа. Скоро след това бях принуден да напусна ръководното място в Профсъюзния институт.

С група експерти от οнститута по социология проведох първото в οзточна Европа изследване на етнически конфликт - т.нар. възродителен процес в България. През 1989 година книга, основана на това уникално изследване, бе публикувана в България и ползвана от редица етносоциолози у нас и по света.

οмам стотици студенти, аспиранти и асистенти в цял свят. Сред тях има вицепремиери и министри, директори на институти, преуспяващи бизнесмени, европейски синдикални лидери.

Най-новото ми увлечение е социологическата публицистика.

През 2005 г. публикувах книгата “Монархът се завръща”, която се изчерпи за няколко месеца и получи наградата на οК “Христо Ботев” за публицистика.

В момента работя по нова публицистична книга.

Женен съм. Баща съм на две деца и дядо на четири внучета.

Отличен готвач съм на традиционни български ястия.

Запален планинар съм, обожавам Родопите, карам ски и играя тенис.

Кръстьо Петков