На 29 Април 2010 г. се проведе Експертна дискусия на тема: Плоският данък и кризата: социални и фискални ефекти.
В дискусията взеха участие изтъкнати български учени, преподаватели, икономисти и социолози.
В приложените файлове можете да се запознаете с Програмата на дискусията и с позициите на участниците.
Препечатваме в блога актуален и аргументиран анализ на Любомир Христов за лихвите по банкови кредити, публикуван наскоро от различни медии и предизвикал оживена дискусия. Повече за автора прочетете в края на материала.
Определянето на лихвения процент по жилищни заеми, отпускани от банки на граждани трябва да бъде променено и колкото по-скоро, толкова по-добре. Широко практикуваното у нас определяне на лихвата по жилищни заеми, по начин, който зависи изцяло от решението на банката и може да бъде променян произволно е непочтен, несправедлив, неправомерен и създава риск за цялата финансова система.
В страните, където свободата на гражданина се уважава и клиентите на финансови услуги имат реално защитими права, определянето на лихви по жилищни заеми по начина, по който това се прави у нас, е недопустимо.
Dear Prof. Petkov
In the Bulgarian economic conundrum even the most adroit finance minister will be caught between the rock and the hard place. The currency board deprives him from using monetary policy, while a near balanced budget is exactly the prescription for killing the patient in crisis, while the principle of "fiscal responsibility" is being upheld. None of the EU inner Six, except perhaps Luxembourg, are within the proscribed limits, nor the top two economies of US and Japan would meet the test (if they were members), no matter what they show on paper. They all cheat. How then could Bulgaria do it without risking civil unrest?
На таляна на рибарската кооперация в Ахтопол, 11 Май 2010
г.
Интервю със съветника на Бойко Борисов – топ финансистът Любомир Христов:
Топ финансиста Любомир Христов е съосновател на Института на дипломираните финансови консултанти, бил е член на управителния съвет на БНБ, съветник на изпълнителния директор на Световната банка, представляващ България, изпълнителен директор на Централния депозитар. През 2008 г. Любомир Христов влезе и в състава на новосъздадената Експертна група по финансово образование към Европейската комисия. Министър-председателят Бойко Борисов го посочи като един от тримата си икономически съветници заедно с вицепрезидента на Световната банка Кристалина Георгиева и професора от ИНСЕАД Илиян Михов.
Г-н Христов вие взривихте икономическите среди като обявихте, че банковата стабилност на България е силно застрашена?!
Докато ние с вас разговаряме за миналото, за свършени факти, в това време в законите, в уредбата, в начина на процедиране ни подхлъзват с такива норми и такива условия които би трябвало всички като граждани да ни накарат да настръхнем.
Ние не влизаме, ние просто си оставаме в кризата, в която перманентно сме
Изненадата на Европа: Гърция има 300 млрд. евро задължение, което фактически не може да покрива и е пред банкрут. Пита се: Кога, кога, за колко време, как успя Гърция да го направи под носа на Европейската общност, без никой да разбере - нито Европейска банка, нито Световна банка, нито Международен валутен фонд? Никой нищо не разбра?!
16 Май 2010 София, Божурище, 7:33 часа
"Ако правителството не встъпи в ролята на конструктивен спасител на нацията, да не се губи никакво време, да се обърнем към МВФ и да се върви към предсрочни избори."
В медиите властва изключително опасен и приспивен консенсус, че у нас всичко е наред, въпреки задълбочаващата се глобална финансова криза. Българското правителство недооценява мащаба на проблема, нито реалните ефекти върху икономиката
Лондон, проф. Димитър М. Иванов, специално за Bulgaria News | 2010-05-17 09:00:00
Свидетели сме на една дълбока, остра и продължителна дългова криза в Гърция и в цяла Европа, която независимо от своя ранен стадий е едно по-нататъшно задълбочаване и ескалиране на глобалната финансова криза. Далеч не е случайно, че днес в Der Spiegel, нормално твърде сдържаният президент на Европейската Централна Банка, Жан-Клод Трише възкликва, че финансовите пазари и икономиката се намират "в най-трудната от Втората Световна Война ситуация"?
Обясненията, които се дават у нас за дълговата криза в Европа са противоречиви, некомпетентни, опасно манипулирани, далеч от истината, скриващи задаващата се икономическа катастрофа. И това засилва у всеки чувството за изоставеност, за липса на силна държава; на честно управление, на способни политици, които да водят напред хората в тези сложни за цял свят времена.
Има ли воля държавата да отвори тайните на прехода?
В началото на април Frognews.bg публикува за пръв път изготвения през есента на 1996 г. доклад от МВР за източването, разграбването и фалита на българските банки. Той стана популярен като доклада „Добрев” и бе видят от над 180 хил. читатели на сайта. Публикацията бе опит да се надникне в тайните на икономическите досиета на българския преход, за които президентът Първанов отвори пръв дума. След месец мълчание от страна на държавните институции, партиите и неправителствения сектор, Frognews.bg подновява дебата с двама икономисти – левия проф. Кръстьо Петков, ръководел синдиката КНСБ след падането на комунизма и десния - Рачо Петров, участвал в изпълнителната власт на първите демократични правителства и внук на българския премиер, генерал Рачо Петров, оглавявал кабинети през периода 1901-1906 г.
Съществуват ли икономическите досиета?
Рачо Петров: Аз не мисля, аз съм убеден, че икономически досиета няма и никога не е имало. Ако съществуваха, просто щяха да бъдат кауза – пердута за хората, които достигнаха до икономически мощности, до производствени мощности, от които те не разбираха даже и една десета от процента на получените възможности.
Проф. Кръстьо Петков: Рачо Петров е бил вътре в машината на изпълнителната власт и може да говори с факти. А в нашето говорене факти, които са проверими често липсват. Но основната идея, от която тръгва разговорът ни е може ли докладът „Добрев”, както го наричат вече, да бъде началото за разкриването на тези досиета. Така в рамките на един обозрим период да се отварят всички скрити по рафтове, каси, мазета и т.н. аналитични архивни и документални източници. Ако това стане, тогава отговорът на въпроса има ли икономически досиета трябва да бъде по-скоро „да, има” , само че трябва да ги намерим, отворим и прочетем, да ги систематизираме и да ги превърнем от информационни източници пръснати на различни места в нещо, което е подредено и което може да се ползва, за да има резултати.
Проф. Петков, още преди месец заявихте, че България е пред фалит. Ще го предотвратят ли антикризисните мерки, приети от правителството ?
Този пакет от мерки не може да бъде антикризисен, защото той има за цел да закърпи бюджета - да понапълни дупката, която се отвори в приходната част, да ореже някои от разходите, специално в сферата на публичната администрация и да се въведе една по-голяма финансова дисциплина. За 3 месеца се натрупаха близо 2 млрд. недостиг. Но нищо от това не произвежда, не мотивира и насърчава бизнеса и реалния сектор да се задвижат напред, нито пък стимулират потреблението. Обратно, той свива потреблението. На мен не ми е ясно как така наречените ни пазарни фундаменталисти, техният покровител проф. Стив Ханке от САЩ, който и днес се произнесе по въпроса, Симеон Дянков, твърдят, че България се стабилира и започва да излиза от кризата в момента, в който са приети тези мерки.
