ПЛАГИАТСТВАЩИЯТ НЕОЛИБЕРАЛИЗЪМ / Дискусия/

Помествам в блога материалите от стартиралата дискусия относно плагиатството на Владимир Каролев, както и за войнстващия неолиберализъм. Материалите по-долу бяха публикувани най-напред в Афера.Бг, както и в редица други специализирани сайтове. Отвореното писмо и тезите на икономистите, които са го подписали, бяха коментирани и в пресата и електронинте медии.

Като един от инициаторите и авторите на споменатото "Писмо" очаквам , че наред с откровеното плагиатство на въпросния автор, в специализираните издания ще продължи дебата по темата за неолибералните държави и политики, както и за пораженията от тяхното агресивно проникване в преходните икономики, на първо място в България. Без такъв дебат трудно може да се намери работеща алтернатива за излизане от финансово-икономическата криза.

Влиятелни международни институции като МВФ ие СБ вече признаха грешките в доминиращите антикризисни стратегии, основани на Вашингтонския консенсус; тази промяна вече се обсъжда и в ЕС.

Време е да се събуди и икономическата гилдия в България, която държи на професионалните стандарти и етични норми.
Неолибералната ортодоксия умира, но не и в България. Все още!

Проф. Кръстьо Петков

---------------------------

Послеслов:

Уви, оказах се прав! Както всеки религиозен фанатизъм, и неолибералната ортодоксия умира трудно. И хапе...За това свидетелствува реакцията на Вл. Каролев в Афера.бг, базирана главно на лични и политически нападки.

Очевидно дискусията ще продължи! Надявам се, не толкова за бруталното плагиатство /което е въпрос преди всичко на лична професионална етика/. По-интересни са неолибералните догми, към които се придържат анархокапиталистите-пазарни фундаменталисти, когато атакуват своите опоненти и манипулират общественото мнение. За съжаление, най-голямото поражение , което беше нанесено на интересите на България, е че ултра-нео-либералите превзеха медиите, настъпват в университетите и се превърнаха в надзорници и/или преки инструктори на три поредни правителства.

Дискусията "За и против неолибералната държава" ще продължи - това е вън от съмнение. В блога ще помествам изказаните мнения, стига те да съдържат обосновани аргументи. Едно от тях е на активния блогър и популярен експерт г-н Никола Ников ; другото е на млад учен-преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" Атанас Владиков.
/виж по-долу/

* * *

Уважаеми проф. Петков,

Това опровержение на Каролев е в същността си автогол. Той говори, че срещу него се използва "аргумент ад хоминем", а той самият използва в края на писмото си същият подход.

Не издържа на критика тезата му:

"Опасното за тях е, че либералите твърдим, че доходите на всеки в частния сектор могат да бъдат вдигнати трайно и устойчиво единствено от него самия, с честен труд"

Това няма как да е вярно, ако не се определи за кои точно от тези "всеки" в частния сектор става въпрос. тази негова теза много напомня за популярния едно време лозунг :"Всичко в името на Човека, всичко за благото на Човека!", само дето името на този Човек се премълчаваше...
Доходите на всеки няма как да зависят единствено от него самия, защото в съвременната епоха ТРУДЪТ е обобществен в твърде голяма степен, в замяна на което пък разпределението на благата е приватизирано!! Особено при това свободно движение на стоки и капитали..., а и при тази развита корупция и частен монопол с криминален отенък (рекет, дъмпинг, нелоялна конкуренция и пр.). Освен това доходите на наемния работник, а не на този със свободна професия (посредник, брокер, политически брокер), зависят изключително от организатора на производствения процес и пласмента на продукцията, от мениджъра.
Значи, когато се спори по даден въпрос, първо трябва да се уточнят понятията, защото това е първата стъпка по пътя към истината. Защото на този свят има и хишници, но има и тревопасни, а между хората самоизяждането не се толерира.
Каролев е човек със сбъркана ценностна система, той е окончателно и безвъзвратно повреден по силата на брокерската му професия, която е един вид хазарт. Той е с характер на хищник, но от типа на хиените или най-много от типа на хиеновите кучета - късат първото попаднало им месо с кокала!! Те трупат доходите си като търгуват с влияние и крадат или купуват информация, и тъкмо това те наричат либерализъм, свободата да се ползваш безконтролно с информационно надмощие. С всичкия този експертен неолибертариански потенциал и връзки в Ситито, той стана ли депутат?? Не (!!), защото друг имаше над него информационно надмощие и го използва в последништ момент както и където трябваше!!
Кога Каролев е организирал някакво производство и е осигурил работни заплати на поне десет нискоквалифицирани наемни работника на равноправни условия, без да е ползвал някакви аванси??
Освен от "производство на пари" той от какво разбира??
Ще кажете: това малко ли е?
Никак не е малко, но професия на каква част от работоспособните в България е??
Колко хора в България се плашат дали някой няма да им открадне клиентелата в Лондонското сити???
Ние не искаме да бъдем в Лондон сити, ние искаме да не бъдем гладни в България!
Това много ли е?? Или е много, защото сме много??
Аз блога на Каролев не чета. Ако някъде срещна тази негова публикация ще залепя като коментар това мое мнение. Ако Вие решите, може да го публикувате някъде, където е удобно.
С уважение. Никола Ников, 12.01.2013г., гр. Русе.

* * *

ПЛАГИАТСТВО, КОЕТО УВЕНЧАВА НЕОЛИБЕРАЛНОТО ШАРЛАТАНСТВО

Публикувано на 08.01.2013 / 14:29 ч. от aferaПо повод статията на Владимир Каролев „Шокиращи факти за американския неолиберализъм”, Проф. Д.ф.н. Кръстьо Петков, Д.и.н. Димитър М. Иванов, Лондон, Проф. Д-р Боян Дуранкев, Проф. д-р Ганчо Ганчев, Проф. д-р Чавдар Николов, Чл. кор. Проф. д.ф.н. Васил Проданов, Проф. д-р Духомир Минев, Доц.д-р Димитър Стефанов, Валери Найденов – журналист, доц. д-р Мария Желязкова, Доц. д-р Саша Тодорова, Д.и.н. Митко Хитов разобличават Каролев, че „абзаците в този „интелектуален” продукт са директно откраднати от американски и канадски ултрадесни пропагандисти. Г-н Каролев не си е направил труда поне да преразкаже чуждите изречения, той само ги е превел, и то не особено прецизно, след което ги е закърпил заедно, и то не особено подредено”.

***

ЗА ИКОНОМИКАТА НА САЩ, НЕОЛИБЕРАЛНИТЕ ЯСТРЕБИ И ЕТИЧНИТЕ СТАНДАРТИ

гл. ас. Атанас Владиков
Катедра „Икономически и политически науки”
Факултет по икономически и социални науки
ПУ „П. Хилендарски”
http://pu-fisn-sotirova-vladikov.eu

Уважаеми проф. Петков,

През изминалата седмица проследих в електронните медии тезите на г-н Владимир Каролев в статията „Шокиращи факти за американския неолиберализъм”, както и последвалото становище „Лични нападки увенчали лявото шаманство”, провокирано от писмо, подписано от Вас и други Ваши колеги – някои от които имам възможността да познавам лично; самият г-н Каролев аз не познавам нито лично, нито в професионален план; познавам го единствено от медийните му изяви – но, както е ясно за безпристрастните наблюдатели, обикновено, медийният образ на един човек не винаги се припокрива с неговия професионален профил и индивидуално виждане.
Безспорно, в днешно време – когато интернет е достигнал до почти всяко домакинство по света, вижданията на различни икономисти могат да достигат много бързо до широки слоеве от населението. Това създава възможности за индивидите да бъдат информирани и да могат да изразят своето становище (най-вече чрез интернет форумите) на много ниска стойност (на цената на месечния абонамент за доставка на интернет). Ето защо ние следва да адмирираме свободата на изразяване на мнение, както и да се радваме, когато в обществото се провокират поляризирани коментари.
Тук обаче е мястото да посоча някои неща, които влизат в противоречие с етичните стандарти на работа на икономическата гилдия и на лицата, имащи възможност (чрез услужливи медийни канали) да формират общественото мнение в страната. Действително, за икономиката на САЩ могат да се говорят много неща – тъй като благодарение именно на институциите на тази държава са опазени, съхранени и разпространявани обширни серии от бази от данни, чрез които се анализират множество икономически и финансови проблеми. Не е случаен фактът, че по-голяма част от икономическите модели, разработки и концепции се правят на примера на икономическата действителност в САЩ, тъй като там данните са обективни, източниците се посочват недвусмислено, водят се пространни бележки защо едно число изглежда по един начин, а друго – по друг.
За България и други страни – детайлни модели е трудно да се направят най-вече защото необходимите данни за анализ липсват, биват „скривани” или „обработвани” по начин, угоден на властимащите – които и да са те. Поради тази причина голяма част от емпиричния доказателствен материал, който се ползва от икономистите, почива на разработки за англосаксонските страни, които действат в друг режим, в други условия на средата и при високо равнище на почтеност и прозрачност между икономическите агенти.
Това важи и за аналитичните и образователните им институции, които би следвало защитниците на неолибералните тези да познават добре. Нещо повече, използването на чужди иконометрични модели за основа на разсъждения по аналогия допълнително усложнява интерпретацията на фактическата икономическа обстановка за хора, които не са специалисти по дадена тема. Тук стават и основните разминавания в съжденията, силогизмите, икономическата индукция/дедукция на икономистите, тъй като неолибералните аналитици имат склонността да елементаризират причинно-следствените връзки до опростени хипотези от рода: като направим данъците плоски, икономическите агенти ще имат интерес да ги плащат и тогава ще се увеличи събираемостта в бюджета.

Първо, това в много страни вече се доказа, че не е така; второ, водещи международни институции като МВФ и СБ се отметнаха от много от своите свръхлиберални идеи, които прокламираха по света; и трето, защитниците на неолибералните тези оставят встрани важни въпроси като бреме на маргиналното данъчно облагане, като проблемите при въвеждането на „единни” данъци, като въпросите свързани с ексцеса при събираемостта и точките на инфлексия при склонността за плащане на данъци за различните групирания на работещите по професионален признак и икономически сектори. Неолибералните ястреби не говорят дори за еластичностите при предлагането на труд, когато се променят данъчните ставки – и не засягат, например, въпроса свързан с еластичността на Маршал (за ефекта от субституцията при предлагането на труд) или пък за ламбда-еластичността по Фриш (когато индивидите имат склонност да отложат своите спечелени доходи за едно потребление, което е отложено в бъдещето), които би трябвало в момента да се изследват много интензивно, вследствие на пазарните интерналости, които новият закон на министър Дянков за облагане на лихвите от доходи от банкови депозити ще наложи.

Ето защо мисля, че ние като икономисти би следвало да се придържаме към етичните норми на нашата професия и когато ползваме чужди факти, данни, числа, становища, да посочваме коректно източниците, които сме ползвали или които са ни били известни по един или друг начин. Професионалното излагане на лична позиция е отговорност и етична норма в развитите общества и това би трябвало да става и тук. В случая изразеното мнение на г-н Каролев, публикувано в личния му блог (който чрез интернет е достъпен, на практика, до всяка точка на света) илюстрира факти, закономерности, взаимовръзки – от които не става ясно как са придобити, кога са установени, инцидентно ли са събирани, на анкетен принцип ли са проучвани и пр. И поради това, че интернет днес дава възможност да се проследи дали една информация е автентична, то ползването на чужда информация без да се посочват източниците, буди противоречиви размисли.
Днес България има шанса да бъде по-демократична, отколкото беше преди 20 години, да бъде „пò отворена” към света, както и да има шанса все повече българи да владеят чужди езици, да пътуват, живеят, работят в различни страни. Ето защо мисля, че днес много бързо българското общество може да разпознае дали една информация е автентична, или не.
Проблемът за автентичността на информацията не само според мен е един основен проблем; той е свързан не само с експертната, но и правната легитимност по отношение на това кой създава, кой съхранява, кой опазва и кой разпространява някакво знание, данни, информация, музика. И поради това, че съм имал възможност да живея и уча в САЩ за период от две години и половини искам да посоча пример точно с тази страна. Законите в САЩ, касаещи правото на интелектуална собственост и неговото разпространение, са едни от най-строгите закони и снимането на дори само една страница на ксерокс, без да е дадено разрешение за ползване на интелектуалните права върху собствеността, може да доведе до глоба в размер на 10,000 и повече щатски долара.
В случаите, когато се преснимат книги, учебници и други подобни книжни носители на информация без разрешение се предвиждат такива наказания в САЩ, че евентуално могат да се произнесат присъди за ефективно лишаване от свобода от поне 3 години. Същото важи и в музикалната индустрия, и във филмовата индустрия, и в софтуерната индустрия, и т.н.

Законите за защита на авторските права се спазват стриктно от държавата и данъкоплатците на САЩ. Дори в американските университети могат да наложат сурови санкции на студентите (дори да ги изключат), ако са преснимали на ксерокс без разрешение някакви материали или са копирали софтуер без разрешение или пък са представили чужда разработка като своя.

Ето защо това, което мен ме тревожи повече при този казус е, че би следвало публичните личности – особено онези с широк достъп до националните медии, е необходимо да служат като своеобразни етични и морални маркери за правилния път за цивилизационното развитие на българското общество; както виждам от настоящата полемика обаче в интернет-пространството обаче това не се случва, а проблемите се задълбочават и се навлиза в личностното пространство на отделните индивиди и дискусията стои встрани от периметъра на проблематиката на спора. На мен ми се струва, че една коректна позиция пред българското общество на икономистите професионалисти би била възможността за излагане на личностна позиция по даден проблем при коректно поддържане на диалог чрез автентичност на ползваните източници на информация.

С уважение:
гл. ас. А. Владиков

-----------------------------------------------------------------

Отворено писмо

По повод статията на Владимир Каролев „Шокиращи факти за американския неолиберализъм”,

публикувана в сайтовете www.karolev.com, afera.bg, radar.bg и други на 27-28 декември 2012 г.

„Опитът в противоречия като тези довежда до невъзможността да се научи каквото и да е от фактите, докато те не са изследвани и интерпретирани сериозно и причинно; и ни учи че най-безразсъдният и коварен от всички теоретици – е този, който изповядва да оставим фактите и цифрите да говорят сами за себе си, който пази в сянка ролята, която играе, може би несъзнателно, в избора им и в тяхното групиране, и във внушаването на извода post hoc ergo propter hoc” (след това, следователно поради това, което е фактическа логическа заблуда – б.а.) – Алфред Маршал

Години наред българското общество е подложено на радиоактивното облъчване и манипулация на информацията от неолиберални „експерти”, които улесниха идеологически съсипването на българската икономика, а вече явно си поставят за цел и унищожаването на българската държава. Ярък пример за компетентността, морала и интелекта на тези видни икономисти е анализът на Владимир Каролев: „Шокиращи факти за американския неолиберализъм” (www.karolev.com).. Статията на този може би най-гласовит неолиберален мислител е обнародвана и в някои медии.

Абзаците в този „интелектуален” продукт са директно откраднати от американски и канадски ултрадесни пропагандисти. Читателят може сам да се убеди от подробната фактологична справка, приложена към това писмо. Г-н Каролев не си е направил труда поне да преразкаже чуждите изречения, той само ги е превел, и то не особено прецизно, след което ги е закърпил заедно, и то не особено подредено. И въпреки че това са буквални цитати, златното момче на родния неолиберализъм е пропуснало да постави кавички или поне да спомене, че авторите на тези изречения са други хора. В крайна сметка оригиналният принос на самия г-н Каролев в неговата статия са заглавието и изводът: „Все още ли смятате, че има нещо неолиберално в Съединените Американски Щати”?

Във Великобритания, а и навсякъде в Западна Европа и в САЩ, задължително всяко изпитно есе, дисертация, тезис, изследователски ръкописи, материали предлагани за статия, за доклади, книги и други – минават през така наречената софтуерна програма Turnitin, или подобни. Ако Turnitin те спре – никой не може да те спаси. Всичко трябва да се преработва из основи и отново трябва да мине през тази програма или през друг подобен детектор на плагиаризм. Що се отнася до списания и вестници, блогове – практиката е същата: в Тайм, Нюзуик, Форбс, Файненшъл Таймс, Ню-Йорк Таймс и т.н. всички статии особено от външни автори преминават през детектор на плагиаризма.

През лятото на 2012 г. стана голям скандал с един от редакторите и водещите имена на Time и CNN – Фарийд Закариа, който беше хванат в плагиатство. Ето какво казаха по този случай официално самият автор и редакцията на Тайм.

На 10 август 2012 г. Фарийд Закариа направи следното изявление:„Репортери от медиите посочиха, че параграфи от моята колонка в Time тази седмица имат близка сходност (подчертали – авторите на писмото!) с параграфи от есето на Джил Липори от изданието на The New Yorker от 22 април. Те са прави. Аз направих ужасна грешка. Това е едно сериозно отпускане и то такова, което е изцяло моя груба грешка. Извинявам се без никакви резерви на авторката, на моите издатели в Time, и на моите читатели.” (Time Magazine, 10 August 2012)

И официалното заявление на редакцията на Time Magazine: „Time приема извинението на Фарийд, но подчертава, че това, което той е направил опетнява нашите собствени стандарти за нашите колумнисти, които са, че тяхната работа трябва да бъде не само фактологическа, но и оригинална; техните виждания трябва да бъдат не само техни собствени, но и думите им също. Като резултат, ние суспендираме колонката на Фарийд за един месец, като ще следва допълнително решение.” (пак там – Time Magazine, 10 August 2012).

Със своя „анализ” Каролев записва името си в безсмъртния списък на графоманите плагиати. Ако това бе икономическа монография, щяха да се започнат процедури за лишаването му от титли, от постове, както и за морални и материални обезщетения. Нека обществото само си направи изводите за светлия морал на „експертите”, които кумуваха на българската бандитска приватизация.

Но нека се порадваме и на тяхната „интелектуална” дълбочина. Г-н Каролев бие камбаната, че САЩ е социалистическа държава. Тази камбана я бият американските либертарианци (десни анархисти) пред всички президентски избори вече много десетилетия наред. И въпреки че цитатите на Каролев имат много неточности и манипулации, ние няма да ги отричаме, а точно обратното – ще помолим читателя да ги прочете внимателно, да се замисли и после сам да си отговори на следния въпрос – щом САЩ е социалистическа държава, то каква държава е България? И накъде по-нататък ни тласкат неолибералните графомани?

Защото знаем, че САЩ е най-капиталистическата държава в човешката история. В нея никога не е имало одържавяване на цели отрасли, каквото се наблюдаваше в развитите европейски страни. Социалните й мрежи са много по-приватизирани. Там има частни затвори, частни армии, частни разузнавателни агенции, които се финансират от данъкоплатеца. Президентският кандидат Мит Ромни многократно използваше примера на Европа, за да плаши избирателите с призрака на социализма. Няма по-капиталистически капитализъм от американския.

Затова призоваваме читателя внимателно да прочете за социалните разходи в САЩ, за помощите за бедните, безработните, пенсионерите, болните, които така услужливо ни поднася г-н Каролев в своята кокоша експертна слепота. Към това може да се добавят и фактите за прогресивното данъчно облагане в САЩ, както и изключително ниските косвени данъци, които у нас са толкова високи, че задушават потреблението още в зародиш.

Четете и мислете – щом от гледна точка на г-н Каролев в САЩ вече е „социализъм”, то накъде ни водят родните неолиберални пророци? С какво ни плашат? С американското жизнено равнище, с американската производителност или с американската независимост? Нима от утре българските баби трябва да се откажат от Торбалан и да шепнат с ужас: „Спи бабиното, да не те настигне американската мечта!”?

На такива, от типа на Владимир Каролев, неолиберални „експерти” следва да се припомни, че най-големият и най-влиятелен икономист от втората половина на 20-ят век, съгласно списание Икономист (“Milton Friedman, a giant among economists”, The Economist, November 23, 2006) проф. Милтън Фридмън, ореол на идеологията за ролята на пазара и свободата на пазара, и всепризнат лидер на Чикагската икономическа либерална школа в своя знаменит труд заедно с Анна Шварц „Една Монетарна История на САЩ, 1867-1960” (Princeton University Press, 1971) критикува остро политиката на затягане на паричното предлагане преди и в началото на Великата депресия, която политика според него е задавила американската икономика почти до смърт и довела до високата безработица. Това е една от най-жестоките оценки някога правена от икономист спрямо десните ковачи на икономическата политика – по това време Хърбърт Хувър и Ендрю Мелън (в Глава 7: Великото Свиване -1929-1933).

Прав е г-н Каролев – България отдавна е много по-неолиберална държава от САЩ в резултат от криминалния преход. Симптомите на тази България на каролевците – се изживяват всекидневно, но се виждат и отдалеч: минимални и плоски преки данъци и осигурителни вноски, за да могат чуждите спекуланти да източват максимално жизнените сокове на България. Орязани социални разходи и огромно неравенство в доходите, за да могат олигарсите да трупат злато в офшорните си бункери. Демографски срив и небивала икономическа емиграция, за да се прогонят активните българи, които биха създали политически проблеми на приватизационния елит. Дълга и масивна безработица и опасно разрастваща се бедност.

Но идват съдбоносни избори и сред някои политици се забелязват идейни колебания. БСП се отказа от своите неолиберални дела, дори министър Дянков вече заговори за прогресивно облагане. Това тревожи лагера на пазарните фундаменталисти. Те явно хвърлят всички сили в борбата за умовете, като не се гнусят нито от долнопробното плагиатство, нито от глуповатите тези, които сами опровергават себе си.

Манипулацията на информация, на мнения, на знания – винаги имплицитно съдържа в себе си едно нечисто желание да доминираш по един нелегитимен начин дадена социална среда и взаимодействието с нея. Нечисто и нелегитимно, защото манипулирайки дадена информация означава, че вместо аргументи и факти, поднесената информация цели на всяка цена не само да покаже, но и да проконтролира доминирането на дадено становище над друго, без значение на обективната действителност. В този смисъл манипулирането на информация е винаги едно изнасилване на възприетите социални стандарти на взаимоотношения и норми на професионално, морално и етично поведение.

В псевдонаучните среди, занимаващи се с икономическа пропаганда на неолибералната доктрина, подобни етични стандарти, традиции и критерии за достоверност не са от значение. В многобройните „институти” и „центрове” за пазарни и либерални стратегии, за проучвания на бизнес средата и публичните финанси се практикува друг вид икономическа „наука”: поръчкова и лобистка, обслужваща специални корпоративни и лични интереси и политически идеологии. Нобелистът проф. Амартия Сен с основание нарече наемниците, служещи в подобен род институции: „икономическа номенклатура”.

Казусът „Каролев” сам по себе си не е важно обществено събитие, нито е значим повод да бъде атакуван авторът на лично основа.Но той ни дава уместно основание за по-широк дебат на тема кое е икономическа наука и кое е идеологическа пропаганда, шарлатанство, съзнателно „изкривено” поднесено знание, сектантска утопия. На кого служат хора, самообявили се за топ-икономически експерти, облъчващи непосветената публика със сензационни, съшити, шокиращи сведения?

Кое е истинска и отговорна национална експертиза и кое е псевдоекспертиза или манипулирана експертиза в българската икономика?

На такъв дебат, на неговото качество, стандарт и морално-етични правила следва да обърнат внимание и ръководствата и главните редакции на медиите, телевизионни и радио канали, вестниците, списания и интернетните сайтове, за да няма нови подобни случаи, като този с материала на Каролев, който само компрометира професията на икономиста.

Без такъв принципен и истински дебат България никога няма да излезе от кризата.

Що се отнася до икономиката на САЩ, нека оставим американската нация, нейния интелектуален и политически елит сами да намерят отговор на въпроса: възможно ли е да се излезе от кризата и да се преодолее астрономическия дефицит по пътя, начертан от неолибералната ортодоксия. Дотук е ясно, че именно сляпата вяра в пазара доведе до незапомнена катастрофа на финансово-икономическата система в САЩ и Европа, до растяща бедност, материална деградация на средната класа и незапомнено спекулативно забогатяване на корпоративните елити.

Но това е тема, която заслужава отделен анализ. Към нея възнамеряваме да се върнем отново в един аргументиран дебат с пазарните фундаменталисти в неолиберална България.

------------------------------------------------------------------

8 януари 2013 г.

Прилагаме като отделен документ Справката с доказателства за плагиатството на Владимир Каролев в статията му „Шокиращи факти за американския неолиберализъм”.

Подписали писмото: Проф. Д.ф.н. Кръстьо Петков, Д.и.н. Димитър М. Иванов, Лондон, Проф. Д-р Боян Дуранкев, Проф. д-р Ганчо Ганчев, Проф. д-р Чавдар Николов, Чл. кор. Проф. д.ф.н. Васил Проданов, Проф. д-р Духомир Минев, Доц.д-р Димитър Стефанов, Валери Найденов – журналист, доц. д-р Мария Желязкова, Доц. д-р Саша Тодорова, Д.и.н. Митко Хитов.

Доказателствата за плагиатство на Владимир Каролев

В неговата статия „Шокиращи факти за американския неолиберализъм”

Публикуванa на 28.12.2012 / 12:08 ч. от afera.bg

Каролев: Повече от 107 милиона американци са включени в някаква програма за социални помощи. Добавете 46 милиона, които са в Медикеър (очаква се преминат 70 милиона през следващите 12 години), 22 милиона правителствени и общински чиновници и се получава, че доходите и придобивките на над 165 милиона американци са в съществена степен зависими от правителството. Населението на САЩ е 308 милиона.

―…more than 107 million Americans on some form of means-tested government welfare. Add to that 46 million seniors collecting Medicare and 22 million government employees at the federal, state, and local level — and suddenly, over 165 million people, a clear majority of the 308 million Americans counted by the U.S. Census Bureau in 2010, are at least partially dependents of the state.‖

Bill Wilson, Forbes, 165 Million Americans Are Dependents of the State: Is Tyranny Next?, OP/ED, 8/15/2012

http://www.forbes.com/sites/realspin/2012/08/15/165-million-americans-ar...

Каролев: В щатите Калифорния, Ню Йорк, Илинойс, Охайо, Мейн, Кентъки, Южна Каролина, Мисисипи, Алабама, Ню Мексико и Хавай, получаващите социални помощи са повече от работещите.

„In 11 different U.S. states today, the number of people on welfare exceeds the number of people with jobs. This list of states includes some of the biggest 2

states in the country: California, New York, Illinois, Ohio, Maine, Kentucky, South Carolina, Mississippi, Alabama, New Mexico and Hawaii.‖

Michael Snyder, The Number Of People On Welfare Exceeds The Number Of People With Jobs In 11 States, December 26, 2012

Michael Snyder is the editor of The Economic Collapse Blog

http://michaelsnyder.mensnewsdaily.com/2012/12/the-number-of-people-on-w...

Каролев: Хората на купони за храна се увеличават от 17 милиона през 2009 до 45 милиона през 2011. Купоните за храна гълтат 800 милиарда долара на година.

„…the Supplemental Nutrition Assistance Program (SNAP, or food stamps) from 17 million to 45 million in 2011,” says the Senate Budget Committee. “Spending on food stamps alone is projected to reach $800 billion over the next decade.”

Guess how many people are now on welfare?

By GOPUSA Staff August 10, 2012 7:30 am

http://www.gopusa.com/freshink/2012/08/10/welfare/

Бележка: На всичко отгоре, цитираната цифра от 17 милиона души ползващи т.нар. „купони за храна‖ – не се отнася за 2009 г., както Каролев пише, а за 2000 г.

Каролев: Поради двустранно споразумение с Мексико, мексикански граждани в САЩ биват насила вкарвани в програмата за купони за храна, дори и да не желаят това.

Каролев: В повече от 50 града, обаче, е незаконно гражданин да нахрани бездомен гражданин.

„And the list goes on: Atlanta, Phoenix, San Diego, Los Angeles, Miami, Oklahoma City and more than 50 other cities have previously adopted some kind of anti-camping or anti-food-sharing laws, according to the National Law Center on Homelessness & Poverty.‖

Yamiche Alcindor, Cities’ homeless crackdown: Could it be compassion fatigue? 3

USA TODAY, Updated 6/10/2012 7:24 PM

http://usatoday30.usatoday.com/news/nation/story/2012-06-10/cities-crack...

and in:

―more than 50 cities across the country have adopted laws that make it illegal to sleep, sit, beg or share food in public areas‖.

http://www.aljazeera.com/programmes/insidestoryamericas/2012/06/20126276...

Каролев: Откакто Президентът Обама е на власт, разходите за здравно осигуряване се повишават с 32%.

„Welfare spending jumps 32% during Obama’s presidency‖

„Federal welfare spending has grown by 32 percent over the past four years, fattened by President Obama’s stimulus spending and swelled by a growing number of Americans whose recession-depleted incomes now qualify them for public assistance, according to numbers released Thursday.‖

Stephen Dunan, TheWashington Times, Thursday, October 18, 2012

Read more: http://www.washingtontimes.com/news/2012/oct/18/welfare-spending-jumps-3...

Каролев: През 1980 година те са съставяли 9.5% от личната консумация. В момента, съставят около 16.3%.

„According to the Bureau of Economic Analysis, health care costs accounted for just 9.5% of all personal consumption back in 1980. Today they account for approximately 16.3%.‖

Michael Snyder, 84 Statistics That Prove The Decline Of The Middle Class Is Real And That It Is Getting Worse, September 21, 2012

http://www.infowars.com/84-statistics-that-prove-the-decline-of-the-midd... 4

Kаролев: Около 50.6% от американците с право на глас не плащат данък доход. Това число включва 53.91 милиона американци, които не плащат нищо в данък доход и други 64.7 милиона, които получават повече, отколкото плащат.

„In fact, most voting-age Americans do not pay income taxes — approximately 50.6 percent.

That includes 53.91 million Americans who pay nothing in income taxes, and another 64.7 million who get refunds in excess of what was owed. „

Bill Wilson, FORBES, OP/ED,165 Million Americans Are Dependents of the State: Is Tyranny Next?

http://www.forbes.com/sites/realspin/2012/08/15/165-million-americans-ar...

Kаролев: Простата сметка показва, че над половината американци имат директен интерес да гласуват за политик, който им обещава още повече правителствени харчове, финансирани с дълг или печатане на пари.

„Today, a majority of Americans have a direct financial interest in voting for representatives to ensure they keep collecting their benefits and salaries, making sure others are taxed to pay for it all.‖

Пак там – Forbes

Каролев: Де факто, каквито и разумни или неразумни неща да се предлага от другата страна, тя чисто математически няма шанс.

Каролев: Към момента, САЩ има около 16 трилиона долара национален дълг (над 100% от БВП) и бюджетен дефицит от около 1.1 трилиона долара (около 6.97% от БВП).

―…the alarming $15.96 trillion national debt (more than 100% of GDP), and the 2012 budget deficit of $1.1 trillion (6.97% of GDP)….‖

Cox and Archer: Why $16 Trillion Only Hints at the True U.S. Debt, The Wall Street Journal, Opinion, November 26, 2012

Hiding the government’s liabilities from the public makes it seem that we can tax our way out of mounting deficits. We can’t. 5

http://online.wsj.com/article/SB1000142412788732335320457812737403908763...

Каролев: И двете числа експлоадират при „десния― Буш и „спасилият― средната класа Обама.

Каролев: Ако включим задълженията на федералното правителство по социалните програми, медикеър и пенсионирането на федералните служители, задълженията надхвърлят 86.8 трилиона долара или 550% от БВП. За 2011 година, годишните разходи по Медикеър и социалните програми са около 7 трилиона долара. Това число не влиза в калкулирането на бюджетния дефицит.

―The actual liabilities of the federal government—including Social Security, Medicare, and federal employees’ future retirement benefits—already exceed $86.8 trillion, or 550% of GDP. For the year ending Dec. 31, 2011, the annual accrued expense of Medicare and Social Security was $7 trillion. Nothing like that figure is used in calculating the deficit. In reality, the reported budget deficit is less than one-fifth of the more accurate figure.‖

Пак там:

Cox and Archer: Why $16 Trillion Only Hints at the True U.S. Debt, The Wall Street Journal, Opinion, November 26, 2012

Hiding the government’s liabilities from the public makes it seem that we can tax our way out of mounting deficits. We can’t.

http://online.wsj.com/article/SB1000142412788732335320457812737403908763...

Каролев: Доходът на всички лица изкарващи над $66,193 на година е $5.1 трилиона, а корпоративният доход е около $2 трилиона. Ако се обложи цялата средна класа, богатите и корпорациите със 100% данък, парите нужни за финансирането на тези между 7 и 8 трилиона долара в разходи няма да бъдат събрани.

„…. all individuals filing tax returns in America and earning more than $66,193 per year have a total adjusted gross income of $5.1 trillion. In 2006, when corporate taxable income peaked before the recession, all corporations in the U.S. had total income for tax purposes of $1.6 trillion. That comes to $6.7 6

trillion available to tax from these individuals and corporations under existing tax laws.‖

In short, if the government confiscated the entire adjusted gross income of these American taxpayers, plus all of the corporate taxable income in the year before the recession, it wouldn’t be nearly enough to fund the over $8 trillion per year in the growth of U.S. liabilities.‖

Pak tam: The Wall Street Journal

Cox and Archer: Why $16 Trillion Only Hints at the True U.S. Debt, The Wall Street Journal, Opinion, November 26, 2012

Hiding the government’s liabilities from the public makes it seem that we can tax our way out of mounting deficits. We can’t.

http://online.wsj.com/article/SB1000142412788732335320457812737403908763...

Каролев: Обама спечели втория си мандат, обещавайки, че с леко повишаване на данъците единствено върху най-богатите американци, проблемите ще бъдат решени.

„…Some public officials and pundits claim we can dig our way out through tax increases on upper-income earners, or even all taxpayers.‖

Pak Tam: The Wall Street Journal

Cox and Archer: Why $16 Trillion Only Hints at the True U.S. Debt, The Wall Street Journal, Opinion, November 26, 2012

Hiding the government’s liabilities from the public makes it seem that we can tax our way out of mounting deficits. We can’t.

http://online.wsj.com/article/SB1000142412788732335320457812737403908763...

Каролев: Ако Китай продължи да купува американски дълг със същите темпове, в близко бъдеще, лихвите, които САЩ плаща на Китай, ще са изцяло достатъчни за финансирането на китайските въоръжени сили.

To quote Mark Steyn: ―If the People’s Republic carries on buying American debt at the rate it has in 7

recent times, then within a few years U.S. interest payments on that debt will be covering the entire cost of the Chinese armed forces.‖

В речта на Депутатът от Канадския парламент Pierre Poilievre, Economic Freedom Speech-Avoid a Fiscal Cliff

http://www.pierremp.ca/budget/

Каролев: Към 2020, САЩ ще харчи само за изплащането на лихви, повече, отколкото Китай, Англия, Франция, Русия, Япония, Германия, Саудитска Арабия, Индия, Италия, Южна Корея, Бразилия, Канада, Австралия, Испания, Турция и Израел харчат за въоръжени сили и сигурност.

“By 2020, the US Government will be spending more annually on debt interest than the total combined military budgets of China, Britain, France, Russia, Japan, Germany, Saudi Arabia, India, Italy, South Korea, Brazil, Canada, Australia, Spain, Turkey, and Israel.”

Пак там: В речта на канадския депутат Pierre Poilievre

Economic Freedom Speech-Avoid a Fiscal Cliff

http://www.pierremp.ca/budget/

И също в: Steyn points out that, according to the Congressional Budget Office, by 2020 the United States government will be spending more annually on debt interest than the total combined military budgets of China, Britain, France, Russia, Japan, Germany, Saudi Arabia, India, Italy, South Korea, Brazil, Canada, Australia, Spain, Turkey, and Israel.

http://www.huffingtonpost.ca/pierre-poilievre/canadians-and-fiscal-cliff...

Каролев: Половината американци нямат достатъчно спестени пари, за да финансират разходите си за три месеца, в случай, че останат без работа. 28% от американците нямат спестен нито един цент.

„Forty-nine percent of Americans …….do not have enough money saved to cover three months of expenses in the event of an emergency….. Twenty-eight percent of those polled have no emergency savings at all…..‖ 8

Emergency Savings: Most Of Us Could Not Survive A Financial Emergency

The Huffington Post | By Bonnie Kavoussi Posted: 06/25/2012 9:32 am Updated: 06/25/2012 12:03 pm

http://www.huffingtonpost.com/2012/06/25/emergency-savings-half-of-ameri...

Каролев: Държавните (държавно-спонсорирани, ако трябва да сме коректни) Фани Мей и Фреди Мак, през 1980 година гарантират ипотечни кредити, най-често на хора, които не могат да си ги позволят, на стойност около 200 милиона долара. През 2007 година, това число вече е 4 трилиона долара. Правителствени програми, чиито инструменти са организации като Фани Мей и Фреди Мак, стимулират частни банки да отдават ипотечни кредити на хора, които не могат да си ги позволят, прехвърляйки риска от кредитора към държавата и всички данъкоплатци.

„…..government-sponsored enterprises like Freddie Mac and Fannie Mae to cover the risks of loans to people who would otherwise not qualify for them. Harvard financial historian Niall Ferguson estimated that between 1980 and 2007 the amount of government backed mortgages increased from $200 million to $4 trillion. Furthermore, the American government not only encouraged but forced banks to provide these loans.

…the government compelled banks to initiate risky mortgages‖.

Once Americans are in debt, the U.S. government encourages them to stay there by allowing them to write off their mortgage interest. The bigger the mortgage debt, the lower the taxes. In sum, the government encouraged millions of Americans to spend money they did not have on homes they could not afford….and then gave them a tax incentive never to repay it.‖

Пак там: В речта на канадския депутат Pierre Poilievre

Economic Freedom Speech-Avoid a Fiscal Cliff

http://www.pierremp.ca/budget/

Каролев: Целта е да се купят гласовете на американците, които не могат да си позволят дом с моментната си работа, като за сметка на всички данъкоплатци, те биват форсирано включени в американската средна класа 9

и мечта. Мечтата рухва през 2008 година и всички обвиняват частния сектор.

Каролев: През 2007 година, 19.2% от американците имат нулево или негативно нетно състояние. През 2010 година, това число вече е 32.5%.

„The percentage of families with no or negative wealth rose to 32.5 percent in 2010—up from 19.2 percent in 2007.‖

Christian E. Weller, Middle-Class Economic Security Declines as Wealth Concentration Increases

Economic Recovery Depends on Fixing Problems Plaguing the Middle Class, August 15, 2012

http://www.americanprogress.org/issues/economy/news/2012/08/15/11993/mid...

Center for American Progress

Каролев: Американската средна класа през 1971 година съставя 61% от населението. В момента е 51%. Средното нетно състояние на средната класа намалява с 28% от $128,582 през 2001 до $93,150 през 2010 година. Средното нетно състояние на богатите се увеличава с 1%. За това състояние, 62% от средната класа обвиняват Конгреса, 54% обвиняват финансовите институции, 47% обвиняват корпорациите (над 51% от заетите в САЩ работят в големи фирми, повечето от тях са средна класа), 39% обвиняват международната конкуренция, 34% обвиняват администрацията на Обама.

Само 8% обвиняват човека в огледалото.

„In 2011, this middle-income tier included 51% of all adults; back in 1971, using the same income boundaries, it had included 61%. The median income of the middle-income tier fell 5%, but median wealth (assets minus debt) declined by 28%, to $93,150 from $129,582.

During this period, the median wealth of the upper-income tier was essentially unchanged—it rose by 1%. Of those who feel this way, 62% say ―a lot‖ of the blame lies with Congress, while 54% say the same about banks and financial institutions, 47% about large corporations, 44% about the Bush administration, 39% about foreign competition and 34% about the Obama administration.

Just 8% blame the middle class itself a lot.‖

The Lost Decade of the Middle Class, Fewer, Poorer, Gloomier, Special Report From: Pew Research Social & Demographic Trends, August 22, 2012

http://www.pewsocialtrends.org/2012/08/22/the-lost-decade-of-the-middle-...

Каролев: Все още ли смятате, че има нещо неолиберално в Съединените Американски Щати?

Владимир Каролев

http://karolev.com