Информации за участниците и дискусията около Кръглата маса:
Презентацията на ИПИ можете да намерите на страницата : http://ime.bg/bg/articles/materiali-ot-krygla-masa-na-tema-fiskalnite-pr...
Снимки от събитието може да видите във Facebook страницата на ИПИ: http://www.facebook.com/pages/Institute-for-Market-Economics/129780411071
Телевизия "Канал 3" излъчи пълен запис на форума.
Според реалистичните прогнози за развитието на финансовата ситуация в ЕС,2012 г. ще е най-тежка от началото на кризата. В края на м.г. се изпариха и последните надежди за минимален, сравнително устойчив икономически растеж. Опитите да се овладее дълговата криза в периферните страни на еврозоната носят минимални резултати. Инициативата на тандема „Меркози” за подписване на договор за фискален съюз се натъква на сериозни пречки. Рейтинговите агенции нанасят удар след удар на държавите с нестабилни финанси. Политиците нервничат; пазарите- още повече.
На фона на тази нестабилна ситуация се подновяват споровете от 2008-2010 г. за адекватността на антикризисните мерки и разпределението на тежестите между социалните групи в обществото. Две теми се превърнаха в епицентър на публичните сблъсъци в България: първата, рязкото свиване на кредитната дейност на банките /съпроводено с лихвени политики, провеждани във вреда на клиентите/; втората, плоският данък.
/Синдикалните протести отключват гражданско недоволство/
„Тристранката”, както е популярно да я наричат у нас, спря да работи през декември м.г. Институционалният блокаж се случва за втори път. През 1992-93 г. премиерът Филип Димитров минира социалния диалог, влезе в битка със синдикатите и я загуби. Сапьорът, взривил диалога сега, е министърът на финансите Симеон Дянков. Едва ли може да има съмнение, че неговата операция бе проведена след съгласуване с генерал Борисов.
Банките дестабилизираха икономиката, като надуваха кредита, а сега - като го свиват и оскъпяват
Не е достатъчно да се вдигне рейтингът на страната, за да паднат лихвите, казва финансовият експерт Любомир Христов
Медиапул,10.01.2012
----------- * * *
* * *
За втори път българската конституция е поставена на изпитание. Първото беше заради т.нар.гладна стачка на 39-те сини депутати. Никой от тях не загина геройски; някои дори по-късно станаха върли конституционалисти. Проектът получи необходимото мнозинство и две десетилетия основният закон служи на България. Зачиташе се и в Европа, след няколко поправки.
Предстои още един, изпит по конституционализъм: по инициатива на „ястребите” в ГЕРБ, водени от Симеон Дянков, народното представителство следва да гласува две забрани:
-да се променя данъчния модел;
http://lchristoff.wordpress.com/
Posted: January 8, 2012 | Author: lchristoff |
* * *
Като за човек – никой друг не може да й направи.
Една от любопитните медийни изяви през коледно-новогодишните празници беше интервюто на Бойко Борисов от 28.12.2011 г.,дадено пред телевизия НОВА. Сайтът "Фрог-нюз" отбеляза нестандартния подход на водещия журналист в разговора с премиера- доколкото в него са използвани въпроси от известния лексикон на Марсел Пруст, съставен през 1921 г.
По едно съвпадение, в навечерието на Коледа с подобен въпросник бяха разпитани и президентът на САЩ Барак Обама , заедно с Първата дама Мишел Обама /ABC News, 23.12.2011/.
Направих извадка от разговорите на журналистите с лидерите. Към нея добавих текстове от две други интервюта, съдържащи въпроси от лексикона на Марсел Пруст: Бойко Борисов - едно отдавнашно интервю на Румяна Таслакова, качено във Фейсбук на 24.12.2011 г.; Ралф Лорън - интервю на стилиста-милиардер от 2009 г., дадено за Vanity Fair.
Подбрал съм идентични или сходни въпроси /там, където има редакционни намеси и допълнения от журналистите, съм ги запазил/.В края съм прибавил няколко въпроса, зададени на Барак Обава, които са извън оригиналния лексикон на Марсел Пруст, но като стилистика гравитират към него.
Смятам, че коментар не е нужен. Читателите на блога сами може да сравнят отговорите на българския премиер и американския президент, както и на Ралф Лорън; да направят изводи за споделените ценности, лични интереси и предпочитания, кумири и идеали...
Както и да се види ролята на пиарите, които са направили така, че редица отговори звучат идентично-независимо от огромната дистанция, професионалния бекграунд и интелектуалното равнище, разделящи интервюираните...
Проф. Кръстьо Петков
/Международен обзор/
Времето за следновогодишни прогнози не е свършило. Още повече, че 2012-та е посочена в календара на маите като година последна за сегашния свят. А за бъдещия?
Тук очакванията на професионалните футуролози варират драстично: от инерционен оптимизъм до разтърсващ апокалипсизъм. Но контекстът, в който се тълкуват прииждащите събития, е доста сходен. Почти всички пророци виждат Новия свят през призмата на три глобални явления: КРИЗАТА, ПРОТЕСТИТЕ И ГЕОПОЛИТИКАТА.
